Вилен Габриелян пише:
„Люлеещият лодката“ размишлява върху силно съмнителния резултат от новия скок на мисълта на „Ловецът на бутилки“ относно краткосрочната служба срещу пари и след като го анализира подробно, записва: „Напълно съм доволен от освобождаването на сина ми от служба на такива законни основания, за да не стане дезертьор.“
Освен това… Защо да не е приемлив вариант за някой като „люлеещият лодката“ да спаси собственото си дете от армията за пари, ако не само има излишък от патернализъм, но и изобщо няма недостиг на пари? И защо да има такъв, след като е на власт от дълго време? И защо биха се присъединили към партията на Никол и биха участвали в продажбата на Арцах, ако не могат да спасят дете от армията за пари? Механизмът е добре обмислен. Ще вземат пари от единия джоб и ще ги сложат в другия, детето ще бъде освободено и след като премине през определени процедури, парите ще се върнат в джобовете на могъщите родители под формата на бонуси или нещо друго. Няма значение колко ще падне бойната ефективност на арменската армия в резултат на тази въртележка, как ще бъде унищожена страната.
Никол изпълнява заповедта на Илхам за разпускане на арменската армия, но все още няма достатъчно „смелост“ да го заяви открито.