Духовенството на Арменската епархия на Русия и Нов Нахичеван публикува изявление:
„Министър-председателят на Република Армения, който се изповядва като християнин, но редовно проявява неприлично поведение, заедно със съпругата си, за пореден път шокира цялата арменска общност, дискредитирайки Църквата и хулейки духовното ръководство. Когато тази психически неуравновесена двойка демонстрира мания за превземане на Църквата, а след това я сравнява с килер, човек се чуди докъде ще падне така, кога ще свърши този кошмар? Очевидно е, че правителството е предизвикало Църквата, тъй като те имат задачата да прикрият предателското си и антипатриотично поражение, както и да водят специално инструктирана пропаганда за унищожаване на нацията.
Докато властите конспиративно изоставят Арарат, Арцах и нашите светини, Арменският патриарх, от трибуната на Световния съвет на църквите в Швейцария, който има 300 църкви и 600 милиона последователи, се изказва и осъжда обезлюдяването на Арцах в резултат на разгърнатата война, фиктивния процес срещу военнопленниците, държани в Баку, и крещящите нарушения на международните норми. Нещо повече, преди години Католикосът на всички арменци публично говори за арменския геноцид в Турция, което днешните лидери лесно отричат. Ясно е откъде произлизат настоящият хаос и страховете на некомпетентните власти и каква цел преследват с несправедливото замеряне с камъни на Арменската църква и духовните власти. Те желаят да ни отнемат духовната идентичност, родината и светините, за които враговете ни са мечтали да се реализират от векове. Иначе, защо в този критичен момент биха изоставили външната заплаха за страната и биха подбуждали вътрешни раздори срещу Църквата и заблуждавали обществото с богохулни идеи?
В тези тревожни дни думите на Негово Светейшество Карекин II, Католикос на всички арменци, са актуални и би трябвало да достигнат до ушите на всички като зов за събуждане, защото всяка стъпка за обезценяване на мисията на Ечмиадзин означава опит за отслабване на нашата нация, за подкопаване на основите на независим и суверенен живот, чийто защитник и защитник е Свети Ечмиадзин.
Днес стоим на ръба на разрушителен път и наш свещен дълг е да се осланяме на победоносната сила на нашата вяра, за да преодолеем кризата като една обединена нация, обединена срещу това зло, което разрушава нациите. Политическите сили са временни, но Църквата, източникът на нашата жизненост и духът на нашата идентичност, е вечна.“