Величието на Негово Светейшество Патриарха за мен има само една мерна единица. Това е колко много се грижи за своите десет милиона деца, разпръснати по света. Политологът Хрант Мелик-Шахназарян написа за това на страницата си във Facebook.
„Нито аз, нито семейство Никол, нито който и да е друг трябва да се интересуваме от какъвто и да е друг въпрос, камо ли да стане обект на дискусия. Коварните власти на Армения умишлено заличават всички червени линии. По този начин те решават два проблема: първо, продължават да разделят обществото ни отвътре, и второ, бягат от много по-важни въпроси, отправени към тях. В резултат на това, вместо да обсъждат въпроса за загубата на Арцах, хората говорят за това кой чие дете е и кой е „моралният поддръжник“.
Освен това, има и друга тъжна реалност: част от въпросите в днешния „дневен ред“ са капани, поставени от опозиционните елити. Капани, в които самата опозиция се е озовала.
Като дете на Арменската апостолическа църква, днес имам съвсем различни въпроси към Негово Светейшество Патриарха и висшето духовенство: защо не се осигурява широка обществена консолидация? Защо не се канят в Майчиния престол фигури с голямо обществено влияние, започвайки с тримата пенсионирани президенти на Република Армения? Как църквата ще защити своя народ от тези повтарящи се атаки и заплахата от загуба на държавата“, пише той.