Видяхте ли най-накрая блаженото, щастливо, спокойно и кротко лице на Никол Пашинян? За това му оставаше само да отиде в Турция, да застане пред редицата аскери, кой знае, да събуди в този момент дребнаводушния турски султан в него. Преди срещата с Ердоган, вдъхновен от група клакьори с развяващи се турски знамена за 3 лири, скандиращи „Пашинян, Пашинян“, мислено да изведе целия си политически път към небето, да застане до Ердоган, да го хване за ръка, да се опита да улови погледа МУ, да се почувства още по-равен с лидера на геноцидната страна… Двама ренегати.
Трябваше да влезе в джамията, гологлав и бос, да върви след мулата в сияещо състояние, да му стисне ръката и да се върне (жалко) в Армения, чувствайки се напълно очистен от арменство, да отвори кирливата си уста на празника на католикосатът на Свети Ечмиадзин и за пореден път да покаже антиарменския си хъс без срам. И след това да пише за данъка върху свещите, сякаш получава номинален данък от църквата.
И какво, Никол не е в състояние да ръководи арменска държава, защото според написаното от него в бюджета не е включен специален данък върху свещите?
Между другото, би било редно да не се налага да плащаме за свещите, които запалихме, това е всичко, за да може Никол, който погълна всичко, умори хиляди деца и организира танцово парти, да се стопли от огъня на нашите надежди.
Анаит Восканян
Източник: Panorama.am