Писмо от архиепископ Баграт Галстанян, лидер на „Свещената борба“, от затвора „Ереван-Кентрон“, разположен в сградата на НСС.
„В затворническата килия, където не съжалявам нито за секунда, се надигнаха различни чувства. Вчера, в размислите си, неволно си спомних, че преди приблизително 90 години, или по-скоро преди 88 години, през 1937 г., архиепископ Баграт Вардазарян е бил затворен в същата тази сграда и след това разстрелян в мазето на същата сграда. Моят духовен родител, Негово Светейшество Карекин I, покойният патриарх на всички арменци, ми удостои честта да бъда носител на неговото име. Той ме ръкоположи и посвети с името Баграт в памет на архиепископ Баграт Вардазарян и ми заповяда да бъда верен на пътя, който е поел, и да продължа неговото наследство. Около 30 години се опитвам с чест и благодарност да нося името на загиналия архиепископ, който прекара целия си живот в борба в защита и в името на арменската идентичност, ценности, Майката Църква и Родината. Той се бори срещу посегателствата на Царска Русия, срещу азербайджанските бандити в Баку, приветства провъзгласяването на Независима Армения, а след това се озова под съветско преследване. След това завърши живота си с…“ мъченичество в името на арменците и Армения, в името на Светата Църква и идентичност, в името на собствената си история и биография, в името на бъдещето и победата на Армения.
Сега съм на същото място, може би в същата килия. Ще видим какво ще се случи по-нататък. Едно обаче е ясно: върнахме се в 1937 г., когато антиарменското правителство, подчинявайки се на принудата на врага, се обяви за враг на всичко, което може да възстанови нашия Дом и Чест. По това време архиепископ Баграт Вардазарян беше оклеветен като терорист, враг на народа и държавен предател или престъпник. Това е същността на едно управление със същите характеристики, чийто край е неизбежен, подобно на този на съветските диктатори. Победата няма алтернатива…