Нарек Галстян пише на страницата си във Facebook:
„Представителите на колаборационисткия режим, който предаде Арцах, обезлюди Арцах, потопи Армения в геополитическа каша и наруши всички ценности на идентичността на нашия народ, се преструват, че искат война, но ще има мир, сякаш най-страшната война след геноцида и последвалите окупации не се е случила по време на тяхното управление.“
И реално не вярвам, че това шоу с „подскоци“ ще донесе някаква материална полза на Армения или региона. Този човек, който се поставя на мястото на Чембърлейн, би трябвало добре да си спомни как британско-френските подли опити за постигане на мир с Хитлер завършиха с Втората световна война. Единият пожертва Чехословакия в името на „мира“ и получи най-жестоката война в световната история, другият Арцах, а сега и, колкото и ужасно да звучи, Сюник.
Нещо повече, жертването на Сюник означава и включване на Сюник в геополитическия борш, чиито отзвук вече се чува от Русия, но особено от южния ни съсед Иран.
В Армения единствената краткосрочна полза от всичко това могат да получат представители на колаборационисткия режим, които просто ще изнудват народа с война на предстоящите избори, ако не бъдат преизбрани. По пътя, както съм имал възможност да пиша, те ще получат американска подкрепа и азербайджанска „подкрепа“, така че вътрешнополитическите репресии скоро ще заприличат на невинни детски приказки.
Възможно ли е да се противопоставим на тази вакханалия? В момента, предвид различните крила на опозицията и ресурсите, с които разполага, не. Никой няма ясна стратегия, оценка на ситуацията и мнозина, според мен, смятат, че неизбежното се случва, че трябва да мълчим и да чакаме.
Ако този ход на събитията продължи, ще имаме възпроизвеждане на колаборационисткия режим и още пет години „безкористна борба“ срещу него, която ще има нулева ефективност.“
Източник: 168.am