Лидерът на всяка държава, който със сигурност не е луд, се стреми преди всичко да създаде стабилност в страната си. За това пише първият президент на Армения Левон Тер-Петросян.
По-специално, той отбеляза:
„А какво се случва в нашата страна? Напоследък Никол Пашинян отговаря на справедливите искания на повече от сто хиляди жители на Карабах, намерили убежище в Армения, предимно с упреци, обиди, а понякога дори и груби изрази. Последните отчаяно чукат на стотици врати, но, не намирайки подобаващ отговор на своите молби и искания, са принудени да изразяват протеста си чрез масови демонстрации, седящи стачки, митинги, блокиране на улици и т.н.
Подобна ситуация съществуваше и през 90-те години на миналия век, когато стотици хиляди бежанци намериха убежище в Армения след погромите в Сумгаит, Кировабад и особено в Баку. Нашето правителство реши този въпрос по следния начин: беше създаден „Държавен департамент за специални програми на Република Армения“, оглавяван от човек с богат управленски опит и ползващ се с уважението и доверието на обществото, какъвто е Владимир Мовсисян. За кратко време той блестящо реши проблемите на бежанците.
Между другото, през 2023 г. Самвел Бабаян се обърна към Пашинян с предложение за създаване на подобна структура, но беше отхвърлен. По този начин, отхвърляйки идеята за създаване на такава работеща структура, Пашинян и неговите сътрудници са принудени да прикриват неефективността на своите стъпки с агресивна реторика. По този начин той всъщност не успокоява арменците от Карабах, а напротив, допълнително ги насърчава да продължат и засилят протестите, неволно задълбочавайки нестабилността. Струва си да се припомни, че това не е единственият провал на Пашинян. Той показа и подобна непростима и опасна авантюра по отношение на Арменската църква, която обаче беше спряна благодарение на народната съпротива.
В резултат на това той трябваше, поне временно, да спре разединяващата си кампания срещу Църквата. Следващата провокативна стъпка на Пашинян беше противоконституционната инициатива за национализиране на компанията „Електрически мрежи на Армения“ и незаконните наказателни действия срещу Самвел Карапетян, което е и един от факторите, подкопаващи установяването на стабилността, от която страната ни толкова много се нуждае. Накратко, стилът на работа на Пашинян всъщност не е насочен към консолидацията, от която нацията ни толкова много се нуждае, а само към разделение.“