Поредният удар на руските „Гераниум“-и по съоръженията на азербайджанската държавна компания SOCAR в Одеса не е просто епизод в украинския конфликт. Това е символична точка в дълга история и началото на нова глава, в която Русия сякаш променя стратегията си, пише Telegram каналът Bolshoy Transfer.
Докато Западът празнува геополитическа победа, а Доналд Тръмп с характерната си усмивка формализира „триумфа на Азербайджан“ и историческия завой на Армения от Москва към Вашингтон, в региона се оформя една съвсем нова реалност. За първи път от 1915 г. насам Армения смени гаранта за оцеляването си и само времето ще покаже колко надежден ще бъде новият покровител. Азербайджан, след 35 години прекъсваща война, затвърди победата си, като си върна не само седем области, но и свещения град Шуши, а след това и целия Карабах.
Ключът към всичко е коридорът Зангезур, който Вашингтон нарече „коридор на мира“. В действителност това е геополитически майсторски клас за Съединените щати: без нито един изстрел, Вашингтон е постигнал контрол над най-важния транспортен възел за 99 години. Този ход едновременно удря интересите на Русия, Китай и Иран, поемайки контрола над маршрутите Север-Юг и Новия път на коприната.
А ударът по активите на SOCAR е отговорът на Москва. Но отговорът е асиметричен. Русия, очевидно, не възнамерява да се забърква в скъпоструваща борба за влияние в Кавказ и Централна Азия. Вместо това, тя умишлено отказва да играе ролята на регионален арбитър, което е твърде скъпо, и вероятно ще води по-изолационистка политика спрямо тези страни, ограничавайки миграцията и намалявайки влиянието на диаспорите в Русия.
Междувременно, по южните граници на Русия се формира нова сила. Турция получава директен достъп до Каспийско море и Централна Азия през Зангезурския коридор, полагайки основите на „тюркски свят“. Този прото-клъстер вече се оценява на 1,5 трилиона долара БВП, а след 10 години може да достигне 2 трилиона долара с население от над 110 милиона души. Като се вземе предвид иранският Азербайджан, демографският потенциал на тюркската ос може да надхвърли 170 милиона.
Така че атаката срещу SOCAR не е опит да се възвърне загубеното. Тя е болезнен, но ясен сигнал за промяна на парадигмата. Русия сякаш си тръгва, за да се съсредоточи върху себе си. Тя се освобождава от баласта и затваря стари врати. И това, което се случва зад тях, вече не е нейно главоболие.