Бившият директор на Музея-институт за арменския геноцид Хайк Демоян отправи отворено писмо до министъра на образованието, науката, културата и спорта Жана Андреасян.
„Г-жа Андреасян“
Вашата неотдавнашна реч в Народното събрание ме принуди да се обърна към Вас точно в този формат. Приемете това едновременно като предупреждение и като призив. В началото ми се стори, че психологическата депресия, изписана на лицето Ви, е следствие от осъзнаването на непоправимите щети, нанесени на паметника в резултат на грубите грешки и вандализма, извършени в Мемориалния комплекс на Арменския геноцид.
Уви, не. Вие продължихте, подобно на вашия лидер и вашите съотборници, облечени в мантия на цинизъм и неуважение.
За пореден се опитвате да прикриете очевидното и неоспоримото, а именно разпознаваемия почерк на съпартийците ви. Не само че станахте като онези, които бяхте набелязала и критикувала за това, което не са направили и са направили зле, но и не осъзнавте, че си станала по-лоша и по-отхвърлен аот тях.
Вие просто сте от хората, които се чувстват чудесно, заобиколени от хора като вас. Вие сте от хората, които не осъзнават какво ще си помислят децата им за родителите си и какво ще кажат на същите тези деца, когато дойде време да бъдат подведени под отговорност за действията на родителите си.
Трагедията на вас и на всички нас е, че не осъзнавате, че сте част от и служите на сила, чийто лидер може лесно да отрече историческия факт на арменския геноцид и безсрамно да оскверни паметта на милиони хора, претърпели трагична съдба посред бял ден.
Вие служите на сила, която може лесно и спокойно да заяви, че е постигнала престъпно споразумение с престъпник за извършване на нов акт на геноцид. Сигурен съм, че сте добре запознати с това какво означава и каква степен на отговорност предполага.
Няма да сгреша, ако спомена, че както мемориалният комплекс, така и Музеят на арменския геноцид са били неприемливи места за вас, преди да дойдете на власт, съдейки по вашите речи и ценностната система, която изповядвате в семейството си, където има конкретно подчертано и публично оповестено мнение и оценка относно патриотизма и арменството.
Не съм ви виждал да посещавате мемориала или музея през годините, когато се оплаквати как учителят се е опитвал да представи на детето ви историята на планината Арарат като „ненаша“. А сега, като длъжностно лице, често посещавате Мемориала и искате да го представите като съзнателна стъпка и отговорност на арменка. Свържете се с психолог и специалистът ще ви обясни много ясно колко неубедителни и лъжливи са обичайните ви формулировки, с които се опитвате да прикриете и маскирате непростимото и презрително отношение, което сте допуснала към паметта на жертвите на Големия геноцид.
Очаквах от трибуната на Народното събрание поне някои смекчаващи вината и извинителни формулировки да прозвучат от вашите уста относно факта на разрушаването на мемориала Дзидзернагаперт. Вместо това, вие за пореден път решихте да се разгневявате, да заплашвате и да се оправдавате и… отново да лъжете. Многократно заявявахте, че паметникът никога не е бил „ремонтиран през последните 60 години“. Това не е обикновена лъжа, това е пореден епизод от трагедията, след като паметникът е само на 58 години…
Вие, заедно със съотборниците си, изнасилихте и убихте най-важното разбиране и качество на това да бъдеш и да останеш човек: истината и правдивостта. Превърнахте лъжите и измамата в начин на живот и начин на съществуване, сега те са ваш житейски спътник и основна ос на вашата идентичност. Да лъжете, да не приемате казаното вчера, да не се изправяте срещу неоспоримото е вашият стил на работа. Вие донесохте факти и доказателства в гроба в наши дни, премахнахте от обращение понятията „чест“ и „достойнство“, въвеждайки и рекламирайки най-подлата човешка характеристика в обществото – да не бъдеш отговорен и да не носиш отговорност за това, което правиш и казваш.
Колко сте заинтересовани и „сърдечни“ по отношение на обновяването на мемориалния комплекс, си пролича от отношението и действията, последвали обществения отзвук. Публикуваните факти и документи за пореден път доказаха ксенофобската готовност на вашето правителство да извърши престъпление и да унищожи националната памет и достойнство.
Най-доброто доказателство за това е антидържавната и антинационална политика, която сте възприели при подготовката на учебниците за държавните училища. Същото цинично неуважение и подъл стил на работа, чиято цел са нашите деца и въпросът за нашето съществуване в бъдеще. И го правите съзнателно, безсрамно, напълно осъзнавайки тежките последици от стореното.
Вие сте човекът, който може да покани експерти на дискусия, но още в началото на дискусията, без да изслушате мненията на поканените, заявявате, че колкото и лоши да са учебниците, това все пак е държавна политика, следователно те няма да бъдат извадени от употреба. В същия ден, в момента на срещата с вас, полицейски отряд сплашва семейството на нашия колега, който протестира срещу дефектния учебник по история, за да наложи мълчание. Вие сте този терорист и символ на терористичния акт.
Още едно доказателство за ниското качество на вашия труд и житейска философия е фактът, че след като авторът и други са посочили грешките и пропуските в учебниците преди публикуването им, те са включени в окончателния вариант. Дори и в този случай обаче учебниците не престават да се считат за погрешни и да се оценяват като престъпление срещу нашите деца. Доказателството е в рецензиите, които са публикувани от мен и колегите историци.
Вие и ръководеният от вас отдел вече се превърнахте в символ на непреодолима и легализирана корупция и антинационална политика.
Моето предложение е едно: образувайте наказателно дело, разследвайте всички престъпления, извършени в Дзидзернагаперт по време на вашето и на вашите предшественици управление, или се намесете, за да се премахне мораториумът по вече образуваните наказателни дела, за да могат да влязат в съдебна фаза. Тогава ще видите коя сте и с какви „славни“ партньори сте обградена.
Накрая ще кажа само едно: тръгнете си заради Божията любов, тръгнете си заради децата си, на които ще оставите непоносимо клеймо, което ще носят до края на живота си.“