През тези две години ние, разселените хора от Арцах, разбрахме, че сме мишената, че те трябва да ни пожертват, като предадат Арцах, за да спасят Армения. Но спасиха ли се те? Ако е така, защо тези „спасители“ треперят, когато чуят името „Арцах“? Защо затварят въпроса за Арцахското движението, особено за завръщането на народа на Арцах? Не би ли било иначе, че властовите им места щяха да се разклатят, защото те дойдоха „в кадифе“ с плана да сложат край на Арцах и задачата вече е изпълнена. Както се казва, „Мавърът си е свършил работата, мавърът може да си тръгне“. Но мавърът, изглежда, няма намерение да си тръгва, мавърът се е вкопчил много здраво в мястото си и е невъзможно да бъде откъснат от това място. Или може би това може да се направи заедно, чрез тясна солидарност. Митингът, проведен на 2 септември на площад „Свобода“, посветен на Деня на Република Арцах, събра арменци около себе си, независимо от мястото им на пребиваване. Той сигнализира, че след Арцах животът на Родината е заложен на карта и нейното спасение се крие в обединението и превръщането ѝ в обединяваща сила. Това са бурни времена. Сега, повече от всякога, са необходими бдителност, трезвост и воля за обединяване на силите в името на запазването на арменската държавност, истинската независимост на страната и императива за укрепване на нейния суверенитет.
Наташа ПОГОСЯН, „Аравот“