Работният график на Вахагн Хачатурян е изключително натоварен и интензивен. Наистина е изумително как успява да се справя с такива нечовешки натоварвания. „Гордите граждани“ трябва да обмислят публична петиция до Народното събрание и правителството с искане за петкратно увеличение на заплатата на президента и десетократно увеличение на персонала в администрацията му, да не би г-н Хачатурян внезапно да се пренатовари под такова прекомерно натоварване.
НЕ Е ШЕГА РАБОТА ДА ПЪТУВАШ ПО СВЕТА БЕЗ СЪН И ПОЧИВКА, ЗА ДА УЧАСТВАШ ВЪВ ВСЯКАКВИ ФОРУМИ, КОНГРЕСИ И ТЕМАТИЧНИ СЕМИНАРИ. Има толкова много от тях и са толкова разнообразни, че нашият президент често дори няма време да реши дали Армения има нужда от всички тях.
Например, през юни г-н Хачатурян присъства на Парижката океанска конференция и беше изключително горд от събитието, въпреки че не успя да обясни ясно връзката на Армения с океана. За щастие, той не спомена водния цикъл. Дори и да го беше направил, това нямаше да изясни съществено „океанската програма“ на Армения в очите на нейните „горди граждани“.
След това, очевидно осъзнавайки, че страната ни се намира в малко по-различно географско измерение и съответно по никакъв начин не докосва никой от океаните, месец по-късно той се втурна към Туркменистан, за да участва в сегашната „Конференция на развиващите се страни без излаз на море“.
Това не е чак толкова лошо, въпреки че имаме някои съмнения относно термина „развиване“. За съжаление, ние не се развиваме никъде и в никаква положителна посока, независимо колко г-н президентът се претоварва с изтощителни пътувания в чужбина. Все пак, нека не злорадстваме, защото трябва да уважаваме титаничната жертва на Вахагн Гарникович.
А работният му график в Армения… Това е чудовищно натоварване! Може ли някой да си представи усилията, необходими за безкрайното подписване на документи, пристигащи от Пашинян на кубически метър? Това е ужасяващ, изтощителен процес. А какво да кажем за окачването на медали и връчването на дипломи на верните слуги и културни менестрели, номинирани от Пашинян за награди, които възхваляват „истинската Армения“? Само си представете да прекарате час в раздаване на награди на десетки щастливи получатели, да казвате „честитки“ на всички, да им стискате ръцете и след това да ръкопляскате с насилствена усмивка. Никаква енергия не би била достатъчна за такъв труд.
Но г-н президентът е много стоичен и предпочита да не хленчи или да се оплаква. Вярно е, че със сигурност би приветствал увеличение на заплатата като награда, защото „Армения има парите“. Точно това каза той по време на юлското си посещение в Капан, където също се натовари с работа по време на „работна среща с арменски дипломати“.
Кой по-добре от Вахагн Гарникович, който прекарва дните и нощите си в подписване на бюджетни документи и безкрайни споразумения за още външни заеми, би трябвало да знае за парите на Армения? Той очевидно е напълно съгласен с Пашинян, че тези пари не бива да се пилеят, което означава индексиране на пенсиите, увеличаване на военния бюджет, изграждане на жилища за бежанците от Арцах и други подобни глупости. Тези пари биха били много по-ефективно използвани в полза на Армения, ако бъдат използвани за увеличаване на заплатата на президента и разширяване на географията на неговите изтощителни пътувания по света.
Но г-н президентът е готов да продължи стоически да понася бремето на пътуванията си от страна на страна и на тежкия си труд на място. В края на краищата, колко още екзистенциално важни конференции и срещи на върха трябва да бъдат посетени, без които светът, и особено нашата страна, не могат без участието на Армения. Проблеми с океаните, космосът, изкуственият интелект, съдбата на застрашените антарктически пингвини – Армения просто не може да не направи своя безценен принос към тези глобални програми.
Нека нашите пенсионери и учители чакат, а армията ще спре да чака напълно: тя, очевидно, скоро вече няма да има нужда от никакъв бюджет, защото самата страна вече няма да има нужда от нея. Самият Вахагн Гарникович е повече от уверен в това. Какъв, по дяволите, е смисълът от армията, когато дипломатическите му усилия решават проблемите със сигурността на републиката един по един, а никой вече не планира да атакува Армения?
Е, може би само Русия, която иска да продължи да държи страната ни под игото на робството и протекционизма. Но президентът Хачатурян сега успешно се справя с този проблем и скоро ще го разреши напълно. Наскоро той заяви, че през последните четири години Армения вече не е по-малкият брат на Русия, а независим и равноправен партньор.
Защо точно четири години? Много е просто! Защото толкова време е президент и съответно толкова време работи неуморно, независимо от нечовешките изисквания. Не е ли това жертвоготовност, не е ли това героизъм, не е ли това мисията на патриота на „истинската Армения“? Спокойно, „горди граждани“, г-н президентът се труди ден и нощ за доброто на всички вас.
Все пак, няма да е зле да му се увеличи заплатата. Това не е някаква черна дупка от пенсии, учителски заплати и военни бюджети, където парите на Армения, колкото и да са, изчезват безсмислено и безследно…
P.S. Докато този материал се подготвяше за публикуване, се появиха съобщения за нови „приключения“ на Хачатурян, който, както се оказа, е бил на „работно посещение“ в Съединените щати.
Така той участва в събитие, наречено „Движение Сатиартхи за глобално състрадание“, където говори за важността на хуманитарната работа и принципи, „забравяйки“ обаче да спомене арменските затворници в Баку и етническото прочистване в Арцах, чиято втора годишнина се отбелязва в наши дни.
Освен това, по някаква причина Хачатурян решил да посети синагогата и да се срещне с „представители на различни еврейски организации в Ню Йорк“.
Е, поне не е джамия…
Аствацатур Тер-Товмасян, „Голос Армении“