Подходите на Никол Пашинян към конфликта в Нагорни Карабах са отдавна известни. С последното си изявление в Германия обаче той прекрачи поредната опасна граница, заявявайки, че тези, които говорят за нерешения конфликт в Нагорни Карабах, искат нова война. Самвел Бабаян, бивш командир на Армията за отбрана на Арцах и бивш секретар на Съвета за национална сигурност на Арцах, написа това на страницата си във Facebook.
По-специално, той отбеляза: „Освен това, той отъждестви правото на завръщане на хората, насилствено разселени от Нагорни Карабах, с карабахското движение, манипулирайки общественото съзнание.“
Следователно, когато твърдите, че тези, които говорят за проблема с Нагорни Карабах, искат нова война, вие не грешите, а умишлено изопачавате реалността. Проблемът на народа на Нагорни Карабах не е решен. Това е факт, а не лозунг. Това не е война, това е реалност.
Тези, които говорят открито по нерешени въпроси, не искат война. Войната се ражда от пренебрегнати проблеми. А пренебрегнатият проблем е невзривена мина. Опасността от война възниква, когато едно правителство, водено от политическа целесъобразност, се опитва да прикрие поражението с „мир“ и да заглуши всички, които отказват да участват в тази измама.
В почти всяка ваша реч засягате Нагорни Карабах, но настоявате, че няма нужда да се говори за това, позовавайки се на фалшивия наратив за „Западен Азербайджан“. Сравнявате ли народ, който се е самоопределил в съответствие с международното право и има държавност от три десетилетия, с политическа измислица?
Така, в продължение на приблизително три десетилетия, се правеше всичко възможно, за да се отврати народът от собствената му победа, представяйки я като бреме, а днес – като пречка за „мирно бъдеще“. Това не е преоценка на историята, а последователно ерозиране на националната идентичност.
Когато твърдите, че една от причините за националния дълг е проблемът с насилствено разселените лица от Нагорни Карабах, вие умишлено подхранвате вътрешни конфликти. Като сочите с пръст бедния гражданин и гражданина на Нагорни Карабах, вие не провеждате социална политика, а сеете омраза. И правите това умишлено. Това е механизъм за възпроизвеждане чрез разделение в обществото.
И също така, когато говорим за подкрепа на вътрешно разселените лица от Нагорни Карабах, трябва да кажем:
Колко пари получихте от международни партньори за тези цели?
За какво ги похарчихте?
Защо не позволите на избраните представители на Нагорни Карабах да се доближат до управлението на тези средства?
Сега относно вашата политика.
Вие заявихте, че „Арцах е Армения“.
След това – че нямате мандат да водите преговори от името на народа на Нагорни Карабах.
След това потвърдихте пред предшествениците си, че сте гарант за сигурността на народа на Нагорни Карабах.
След това поправихте това, като казахте, че сте само гарант за социално осигуряване.
Оставихте войната на произвола на съдбата.
Ти загуби.
Ти капитулира.
След това спряхте да изпълнявате задълженията си към Армията за отбрана на Нагорни Карабах, но така и не върнахте командването на армията в Нагорни Карабах. И в този съдбовен момент избрахте „да не се намесвате във вътрешните работи на Нагорни Карабах“.
В резултат на това цял един народ, по ваше решение, остана без държава, без статут, без бъдеще… и пое по пътя на миграцията.
Но в Армения те се оказаха бежанци – без гражданство и без дом. И днес не създавате никакви реални възможности за тези хора:
без жилище,
никаква работа,
няма системна интеграция.
Вместо това, в „бастиона на демокрацията“ им забранявате да говорят за правата си и евентуалната им защита.
Не вие решавате дали въпросът за Нагорни Карабах е затворен или отворен. Алиев също не решава. Това е геополитически процес, който надхвърля и двама ви. Но трябва да разберете, че който избягва да разреши този въпрос, ще се изправи пред по-голям и по-опасен конфликт.
Да, нямате мандат да говорите от името на самоопределящият се народ на Нагорни Карабах. Нямате право да затваряте въпроса му, за да угодите на нечий политически вкус. Народът на Нагорни Карабах е надарен с естествени права. И никакви временни политически сметки нямат право да ограничават, пазарят или премълчават тези права.
Истината не е призив за война. Истината е отказът да признаеш поражението. И колкото и да се опитвате да я заглушите, тя неминуемо ще се върне – под формата на въпрос, искане и отговорност.“