Тези събития представляват опасно предизвикателство за демократичните институции на Армения и са атака срещу основите на арменската идентичност, се казва в изявление на Института Лемкин за предотвратяване на геноцид относно продължаващия натиск от арменските власти върху Арменската апостолическа църква.
В изявлението, по-специално, се отбелязва:
„Арменската апостолическа църква е служила като духовна, културна и историческа основа на арменския народ в продължение на векове. Започвайки от IV век, когато Армения става първата държава, приела християнството като държавна религия, Църквата е основният пазител на арменската приемственост, съхранявайки езика, културата и историческата памет през вековете на чуждо господство. Нейното оцеляване през периоди на колонизация, геноцид и изгнание отдавна символизира устойчивостта на арменската нация.
Османското ръководство признава, че арменското християнство не е просто религия, а средство за налагане на арменската национална идентичност, център на образование и средство за запазване на колективната памет. Чрез унищожаването на Църквата, османските лидери се стремят да демонтират механизма, който е позволил на арменската идентичност да се запази през вековете на имперско господство и културно потисничество.
Тази оркестрирана кампания срещу арменското християнство показва, че геноцидът се извършва не само чрез физическо унищожение, но и чрез заличаване на културната и духовната идентичност. Унищожаването на Църквата като морален компас на нацията и обединяваща институция изигра централна роля в логиката на геноцида. Белезите от това разрушение се усещат и днес – хиляди арменски религиозни паметници в Турция и Азербайджан остават в руини или са изложени на риск от унищожение.
Идеологическата приемственост е ясна. Тогава, както и днес, Апостолическата църква, като морална и социална институция, способна да обединява хората независимо от политическите им възгледи, се възприема от властимащите като потенциална заплаха за държавния контрол.
Въпреки че настоящата ситуация не може да бъде приравнена с геноцидното насилие от 1915 г., е необходимо да се признаят съществуващите паралели в логиката и методите.
Систематичното дискредитиране на Църквата, задържането на духовенство и нарастващата враждебност на държавата към религиозното изразяване създават среда, която заплашва не само религиозната свобода, но и културната и екзистенциална сигурност на арменския народ. Институтът Лемкин призовава арменското правителство незабавно да прекрати всички политически мотивирани действия срещу духовенството и да потвърди ангажимента си към конституционните принципи на религиозната свобода и плурализма.
Институтът също така призовава международните наблюдатели и организациите за правата на човека да следят отблизо събитията в Армения.
Нация, преживяла геноцид, не може да позволи повторение, под каквато и да е форма, на механизмите на своето историческо унищожение.“