Вглеждайки се в лицата на участниците в фалшивите литургии и „духовни шествия“ на николаитите, е невъзможно да се избегнат упоритите и поразително сходни аналогии с персонажите на Йеронимус Бош.
EТО С ТАКИВА ТИПАЖИ БЛЕСТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ Е НАРИСАЛ ИЗРАЗИТЕЛНАТА СИ ТЪЛПА! Само вижте картината му „Ето Човекът“, в която еврейските свещеници извеждат измъчвания Христос, за да бъде съден от тълпата. А след това е и „Носенето на кръста: Христос и Света Вероника“! Лицата са абсолютно идентични с тези на Бош, разкривайки пълния спектър от поквара и разврат сред обитателите на социалната помийна яма, от която Пашинян черпи новобранци за своите политически активисти и духовни и идеологически последователи.
Другарите по оръжие, безразлично дъвчещи дъвка и чоплещи в носа по време на фалшивите литургии, бездомните пияници, проклинащи вярващите в Ечмиадзин, дрогираната измет, разбиваща вратите на катедралата, обезумелите идиоти, хвърлящи се върху журналисти с лица, изкривени от гняв, пазарджийките, крещящи и проклинащи католикоса – това е „народът“ на Пашинян, който иска „духовни реформи“.
„Разпни го!“, крещеше тълпата, напълно несъзнаваща какво всъщност е проповядвал този ексцентричен, неземен, кротък човек, когато е изисквала разпъването на Христос. Две хиляди години по-късно същата тълпа – грешна, безмозъчна и озлобена – изисква разпъването на Църквата, напълно несъзнаваща блудството и светотатството, в които е изпаднала.
Нищо не се е променило оттогава – нито лайната, които изплуваха на повърхността, вярвайки в справедливия си избор между Бог и Варава, нито магията на тридесетте сребърника, нито вътрешностите на онези „братя в Христа“, които на четири крака ги вдигат от пода и подписват разписка за подкупа за предателство.
На 6 януари Пашинян проведе генерална репетиция за похода си към Светия Ечмиадзин, за да разпне нашата Църква там, да забие копие в сърцето ѝ, да окачи табела с надпис „Това е твоят край“ и да тегли жребий за дрехата на нашата вяра, която, покривайки ни векове наред, ни е предпазвала от срам пред историята.
И сега от нас зависи да решим дали ще си измием ръцете, като Пилат при вида на ревящата тълпа, събрана от обладания първосвещеник, или ще излеем цялата тази мръсотия там, където ѝ е мястото – в миризлива помийна яма.
Аствацатур Тер-Товмасян, „Голос Армении“