Арам Сахакян, син на известния микрохирург Артавазд Сахакян, написа на страницата си във Facebook заедно със снимка на баща си: „…търсете го сред всички, чиито животи някога е докосвал.“
Скъпи роднини, приятели, колеги и всички близки на баща ми… Панихидата за 40-дни от смъртта на баща ми беше отбелязана на 14 януари. Според традицията на Арменската апостолическа църква, това е не само ден на траур, но и ден на духовен покой и събиране: това е моментът, в който вярваме, че душата завършва земния си път и навлиза във вечен мир.
През тези дни искам да изразя сърдечната си благодарност към всички, които бяха до нас, независимо дали чрез думи, молитви, телефонни обаждания или просто като присъстваха. Вашата подкрепа беше голяма сила и утеха за нас. През тези четиридесет дни чувствам, че съм се променил. Не само като син, но и като човек, който днес носи нова отговорност да запази паметта на баща ми, неговите ценности и делото на живота му. Сигурен съм, че той би се радвал да види, че пътят, който е оставил след себе си, не е прекъснат.
Ние, като семейство, решихме, че отсега нататък рождените дни на баща ми няма да бъдат време на траур, а празник на живота – празник на живота, който е живял, наследството, което е оставил, и историята, която продължава да разказва. Ще го помним чрез дела, не само с думи.
Човек живее, докато това, което е направил, продължава да живее в другите. Докато предадените ценности са ефективни, това, което е преподавано, се практикува и това, което е дадено, се връща към живот.
За мен това има много ясно значение: всеки път, когато се спаси ръка, когато се запази крайник, когато животът на пациент се подобри чрез пластична, реконструктивна хирургия и микрохирургия, паметта за баща ми продължава да живее.
Мнозина може би не знаят, че приживе той е основал фондация „Артавазд Сахакян“.
Целта на фондацията е да допринесе за научното и образователно развитие на пластичната, реконструктивната хирургия и микрохирургията, както и на свързаните с тях области, чрез организиране на научни конференции, подкрепа на събития за обмен на опит, продължаващо медицинско образование и създаване на платформи за професионално сътрудничество.
Създаването на тези области в Армения е едно от най-важните дела в живота му. Мълчаливо, последователно и с голяма всеотдайност той стои в началото на пътя, който неговите ученици и колеги продължават днес.
Да бъдеш лекар по професия е означавало за него да спасява животи и съдби със знания, отговорност и човечност, заставайки до хората всеки ден в най-трудните моменти от живота.
За мен той не беше просто баща, лекар или учител. Той беше човек, който избираше да дава всеки ден, без да брои. Да дава време, сила, грижа, вяра. Неговата доброта никога не беше шумна, но винаги присъстваше. Той помагаше мълчаливо, живееше просто и оставяше величие в действията си. И днес, когато не го виждаме физически, усещам по-ясно колко дълбоко е в нас, колко живо е всичко, което ни е предал.
Не само семейството му загуби Артавазд Сахакян.
Цяла Армения го загуби.
Това е видът загуба, която се измерва не с думи, а с мълчание: в лекарските зали, операционните зали, в спомените на приятели и студенти, в спасените животи.
Трудно е не само за нас, които го познавахме, но и за тези, които не го познаваха лично.
Всички знаем неговата непоколебима преданост към родината. Тя не изисква думи. Тя се изразяваше не само в творчеството му, но и в безграничната му доброта, човечност и отношение към хората.
И ако някога го търсите, търсете го сред нас.
Търсете хора в семейството му, които споделят неговите ценности.
Потърсете сред неговите ученици тези, които работят според принципите, които е преподавал.
Потърсете го в делата, извършени от ръцете на лекарите, които е обучил.
Търсете сред всички онези, чиито животи той някога е докосвал.
Той е с нас в нашите действия, в нашите нагласи, в нашите избори.
Той не просто отсъства физически.
И може би това е истинското продължение на живота: когато човек си тръгва мълчаливо, но остава за дълго време – сред хората, в делата и в светлината, която е предал на другите.
„Нека душата му почива в светлината и нека наследството му живее в нашите ръце, сърца и дела.“