Много физиолози и антрополози отдавна са стигнали до заключението, че противно на преобладаващото мнение, датиращо от времето на Хипократ и Гален, не всичко в човешкото тяло е перфектно. Например, апендиксът, или както е научно известен, „червеобразният апендикс“. Той е практически нефункционална част от тялото – може би някакъв вид междинна форма на дегенериращ орган, който може да е служил за определена цел в далечното минало, но сега е напълно ненужен. Дори ако апендиксът бъде отстранен, човекът не се интересува; той продължава да живее както преди и качеството му на живот остава незасегнато.
ИМА ОБАЧЕ СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО КАТЕГОРИЧНО НЕ СА СЪГЛАСНИ С ТАЗИ ГЛЕДНА ТОЧКА , убедени, че хората не могат да имат ненужни органи – независимо дали дегенерират или еволюират. Всички те служат на цел и изпълняват някаква полезна функция във всеки случай.
Ползите от апендикса за човешкото тяло, разбира се, зависят от експертите. Но когато става въпрос за политическата система на арменската държава, ние имаме пълното право да изразим мнението си. И това мнение е, че настоящата президентска институция, във вида, който прие след конституционните реформи от 2015 г., трябва да бъде напълно премахната и изхвърлена.
Това е истински апендикс, абсолютно безполезен, но въпреки това изразходва държавни ресурси в колосални мащаби. Цифрите са наистина потресаващи, особено в сравнение с порутения, очукан и мрачен държавен бюджет.
От началото на новата година цялата арменска общественост бръмчи за милионните бонуси, раздадени на депутати, министри и други държавни служители. Хората са възмутени и изключително ядосани от очевидното разхищение на трудно спечелените им пари, които Пашинян на практика използва, за да смаже колелата на административния ресурс в навечерието на новите избори.
Но някой питал ли е, събирал ли е, умножавал ли е и изчислявал ли е – колко пари са били вложени в президентската институция през последните 10 години? И най-важното, може ли някой да отговори на въпроса: каква точно е функцията на тази институция?
Отговорете, без да цитирате откъси от новата Конституция, а като дадете примери за конкретни, практически ползи от президента и неговата администрация. Само не ми казвайте, че пърженето на котлети за минувачите на улицата и радването на гостите с пиано мелизми е незаменимо и национално важно занимание за обитателя на двореца на улица „Баграмян“ 26.
И още повече, няма смисъл да се опитваме да убеждаваме някого, че Серж Саргсян е единствено виновен за всичко, след като е пренаписал Конституцията така, че лицето, заемащо президентския пост, да бъде ограничено в политическите си права, подобно на кралицата на Англия. Твърди се, че дори водещите на церемониите в британския монархически двор имат повече права от нашия „държавен глава“. В края на краищата, те дори изгониха цял президент на друга държава за неподходящо поведение пред кралския ковчег – който, между другото, се оказа нашият собствен Вахагн Хачатурян.
НО ВЪПРОСЪТ ТУК НЕ Е ЗА ПРАВАТА НА ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОРА, А ЗА ВОПИУЩОТО ПОВЕДЕНИЕ на споменатия по-горе президент,който реши да си направи селфи на най-неподходящото място. Според буквата на Конституцията на РА, човек на тази позиция има представителни функции. Какъв представител на държавата, непознаващ не само кралския и дипломатическия етикет, но дори и най-основните норми на човешкия етикет, които забраняват шутовщината на погребалните церемонии. Може би и Серж Саргсян е виновен за това?
Или може би именно той е записал в Конституцията, че президентът на парламентарната република трябва да се крие в дупката си като мишка, когато страната е в смут и парламентарното мнозинство скоро ще сформира тройки от НКВД, за да екзекутира дисиденти и несъгласни? Какво всъщност казва Конституцията, която Саргсян „прокара“? Че президентът е първият човек в държавата. Че основната му функция е да балансира властите, да действа като арбитър, когато е необходимо, и да разрешава кризи в страната по инициатива на върховния пазител на конституционния ред.
И така, къде е вината на Серж Саргсян, ако конституционният ред на Армения е тотално нарушен, а на настоящия президент не му пука? Затворите са препълнени с политически затворници, правителството открито издава директиви на правоохранителните органи да задържат и преследват нежелани лица, опозиционните фигури са тормозени, народът е тероризиран, бюджетът се ограбва, а въпреки това президентът мълчи и никога не показва носа си изпод капака на любимото си пиано.
Накрая започват политическо преследване на Църквата, плюейки върху всички конституционни норми, а президентът сякаш се е изпарил във въздуха в цялата тази воняща каша.
Честно казано, на 19 декември, когато отстъпническите епископи, водейки буйна тълпа, щурмуваха катедралата, имаше лъч надежда, че поне в последния момент фигурата на Вахагн Хачатурян внезапно ще се появи между редиците на разярените щурмоваци и защитниците на Католикоса. И щеше да заяви, че по силата на закона, по зова на съвестта и по отговорност на дълга, няма да допусне конфликт и няма да толерира сблъсъци. Като президент, тоест върховен арбитър, пазител на Конституцията и първи човек в държавата, той беше идеалният човек, който да бъде там.
Но Хачатурян не беше в катедралата. И пропусна възможността да докаже, дори само веднъж, че като високопоставен служител и просто арменец, го боли да вижда и толерира вътрешноетническа враждебност, балансираща на ръба на кръвопролитие.
Но за какво мечтаем? Нищо от това сякаш не наранява или отвращава гореспоменатия човек. Напротив, той е намерил голямо удоволствие да използва себе си и позицията си, за да подхранва обществена нетърпимост и враждебност. Как иначе може да се характеризират глупавите речи за вечността от църковния олтар? Или посещението на фалшиви литургии като член на свитата на главния смутител? Или обсипването с благодарности за Алиев, който подложи народа ви на геноцид, унижи достойнството ни и оскверни историята и културата ни?
В действителност обаче проблемът не е в президентската институция, която се е превърнала в „апендикс“ на държавата поради своята нефункционалност, а в хората, които я въплъщават. Серж Саргсян може да бъде критикуван тук, а Пашинян може да бъде обвиняван още повече за качеството на кандидатите, на които са поверили да оглавят това, което е конституционно безупречна институция – президентството.
Аствацатур Тер-Товмасян, „Голос Армении“