„Пасд“ пише: „Конфликтът между настоящото правителство на Армения и Арменската апостолическа църква достигна най-високата си точка. Той вече не е вътрешнополитически спор и отдавна е излязъл извън границите на страната, превръщайки се в предмет на обсъждане от международната общност. На фона на евентуалното посещение на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс се натрупаха множество обществени реакции и осъждане на действията на правителството, както в западните експертни среди, така и в арменската диаспора. Като се има предвид, че Ванс многократно е подчертавал християнската си идентичност и е говорил за ролята на религията в обществения живот, очевидно е, че той не може да игнорира фактите за натиск и преследване срещу църквата.
През последните месеци конфликтът беше обсъждан на важни международни форуми. Последната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разгледа напрежението между арменските власти и Арменската апостолическа църква. В приетата от Асамблеята резолюция беше изразена дълбока загриженост относно обтегнатите отношения между министър-председателя и главата на църквата. Тази формулировка показва, че проблемът се разглежда не като вътрешнополитически процес, а като въпрос на демокрация и основни права.
Реакциите на арменската диаспора също са показателни. Арменци, живеещи в различни европейски страни, открито изразиха недоволството си от стъпките на правителството срещу църквата. По време на протестите, проведени във Франция и Германия, бяха отправени призиви в защита на духовенството, което е подложено на потисничество. В Страсбург демонстранти държаха транспаранти, настояващи за прекратяване на политическите репресии в Армения, запазване на конституционния принцип за разделяне на църквата от държавата и освобождаване на лишените от свобода духовенство. Участниците в протеста подписаха и петиция срещу политическите репресии и нарушенията на Конституцията, настоявайки за незабавно прекратяване на преследването и освобождаване на всички политически затворници, включително лишените от свобода архиепископи.
Митингът в Берлин беше по-радикален. Демонстрантите говориха за истинските мотиви на действията на правителството, описвайки ги като проява на политически, а не на правни ответни мерки. На този митинг репресиите срещу църквата бяха представени като инструмент, използван от властите за заглушаване на несъгласните.
Конфликтът беше обсъден и на Международната среща на върха за религиозната свобода във Вашингтон. Адвокат Арам Вардеванян произнесе реч, в която представи конкретни случаи на незаконна намеса в църковните дела от страна на арменското правителство. Той говори за опитите за намеса във вътрешния живот на религиозните институции, използващи авторитарни методи, и подчерта, че подобни практики противоречат на международните стандарти за свобода на религията. Европейският форум за свобода на религията или убежденията също обърна внимание на арестите на епископи и архиепископи, които са се изказали в защита на Арменската апостолическа църква, отбелязвайки, че много от тях продължават да остават в ареста по фалшиви обвинения. Според организацията действията на правителството представляват сериозна заплаха за религиозната свобода.
Съединените щати многократно са действали като посредник и миротворец в различни конфликти, включително такива от религиозен характер. Поради това сред обществеността и диаспората съществува очакване, че и в този случай участието на високопоставени американски представители може да допринесе за възстановяване на правата на потиснатите духовници и намаляване на напрежението.
Конфликтът между арменските власти и Арменската апостолическа църква сега е в центъра на вниманието на световната общественост. Той се превърна в стандарт, по който международната общност оценява ангажимента на Армения към демократичните ценности, върховенството на закона и религиозната свобода. Пренебрегването или омаловажаването на тази реалност вече не е възможно, тъй като процесите, които се развиват около църквата, отдавна са въпрос не само на национална, но и на международна отговорност.“