По време на телефонен разговор със семейството си , Рубен Варданян предаде съдържанието на последната си реч на изслушването на 10 февруари . Отказвайки да участва в имитацията на справедливост , Рубен Варданян говори за достойнство , отговорност и мир , които са възможни само между равни . По-долу е текстът на аудио посланието на Рубен Варданян.
„На 10 февруари направих заключително изявление, с което забраних на адвоката да представя защитни аргументи, тъй като смятам случващото се не за съдебен процес, а за съдебен фарс, тъй като нямаше възможност за нормален съдебен процес. Следователно, въпреки съпротивата на съдиите, адвокатът не представи никакви аргументи или оправдания. И говорих много кратко. Не искам да се повтарям, вече говорих за основните идеи през декември. Но прочетох едно важно стихотворение, което бих искал да прочета и за вас. Прочетох там две стихотворения. Едното от тях вероятно е повече за Армения, отколкото за мястото, където се намирам. Това стихотворение е написано в началото на XVI век, авторът е азербайджанският писател Физули, руският превод е на Владимир Луговски.
И дори за бензиновите влакове. Казвам и повтарям: трябва да разберем, че имаме дълъг път към мира, който не е лесен. Все още трябва да преминем през голямо вътрешно възраждане, преди всичко да се възстановим, защото, повтарям, мир може да има само когато има двама равноправни съседи. Ако единият се смири пред другия, нищо няма да се получи, няма да има мир. Надявам се, че ще осъзнаем това и ще разберем, че всичко зависи само от нас, от способността ни да се самовъзстановяваме, да уважаваме себе си, без да губим осъзнаването, че наистина трябва да живеем в мир в нашия регион.
Казах пред съда и повторих три пъти това, което се опитаха да ме спрат да кажа: Арцах беше, Арцах е и Арцах ще бъде, в самия онтологичен смисъл. Че Арцах беше, е и ще пребъде.
Това не е правен въпрос, а по-скоро фактът, че никой не може просто да бъде взет и заличен. И аз съм дълбоко убеден в това. Казах, че ще направя всичко, така че по време на нашия, а надявам се и на моя живот, лидерите на трите страни в конфликта заедно да положат цветя на гробовете на представители на всяка нация и религия и да се извинят на всички майки за загиналите им деца. Надявам се, че това ще се случи един ден и че ще се случи именно с уважение към всички и един към друг.
Казах също, че съм щастлив тук да представлявам арменския народ в този процес, не се страхувам от никакво наказание или решение и съм готов да го приема с абсолютно спокойствие, защото това, което се случва, не е процес, а присъда. И, за съжаление, те не използваха възможността, не се възползваха от възможността да проведат нормален съдебен процес, който би позволил да се положат основите на истински дългосрочен мир. Вместо това, те организираха едно неразбираемо, непрофесионално шоу, което, за съжаление, не донесе полза на никого, и на първо място на самата азербайджанска държава. Уверен съм.“
11 февруари 2026 г.