„По искане на арменските власти Европейският съюз се готви да изпрати екип за бързо реагиране в Ереван за борба с хибридната намеса по време на парламентарните избори. Това обяви ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас, като подчерта, че „Европа няма да остави Армения сама в борбата срещу чуждестранната намеса“, пише политологът Сурен Суренянц.
Според него парадоксът е очевиден.
„За да защити избирателния процес в Армения от външна намеса, правителството се обръща за помощ към друг външен участник. По този начин друга външна сила се намесва във формирането на избирателната среда в Армения, под претекст за предотвратяване на евентуално влияние от други държави. В тази ситуация неизбежно възниква въпросът: къде свършва „защитата“ и започва политическото участие?
Никол Пашинян прибягва до всякакви мерки, включително репресивни, за да възпроизведе властта си.
Всъщност се очертава ситуация, в която правителството се опитва да създаде защитна рамка на външна легитимност около изборите. Ако резултатите от изборите бъдат оспорени след изборите, правителството може да се позове на международна намеса, представяйки процеса като контролиран и защитен от външни партньори.
Подобен подход обаче има и опасни последици. Когато легитимността на изборите е свързана с външни участници, неизбежно възниква въпросът за електоралния суверенитет. В една демократична държава легитимността на изборите трябва да произтича от свободното изразяване на волята на гражданите и доверието в националните институции, а не от подкрепата на чуждестранни политически центрове.
„Европеизацията“ на избирателния процес би могла да задълбочи вътрешнополитическата поляризация. В този случай изборите започват да се възприемат като поле на геополитическа конкуренция. В Армения вече има дълбока поляризация. Ако групата на ЕС бъде възприемана като „подкрепяща Пашинян“, недоверието сред по-голямата част от обществото ще се увеличи, независимо колко „техническа“ е помощта.
Легитимността на изборите в Армения може да бъде гарантирана само чрез процес, който е свободен, конкурентен и контролиран от местни институции. Ако външни участници започнат да играят важна роля във формирането на избирателната среда, дори най-добрата техническа помощ не може напълно да елиминира съмненията, които неизбежно ще възникнат сред част от обществото.
В този смисъл въпросът не е дали групата за бързо реагиране на ЕС ще помогне в борбата с хибридните заплахи. По-важният въпрос е дали тази стъпка не създава нова политическа реалност, където изборите в Армения постепенно се оказват в обхвата на външни влияния“, пише Суренянц.


