Вестник „Пасд“ пише: „Както е известно, духовният водач на приятелския и съседен грузински народ, католикосът-патриарх на Грузинската православна църква, Илия II, наскоро почина. Съвсем естествено и законно е духовният водач на Арменската апостолическа църква, католикос на всички арменци Карекин II, и други високопоставени арменски духовници да желаят да присъстват на заупокойната служба, погребението и религиозните церемонии на духовния водач на съседния и приятелски народ и да се сбогуват с Илия II.“
Междувременно Никол Пашинян и подчинените му органи, в лицето на репресивни органи, блокираха възможността Католикосът на всички арменци да напусне страната под претекст за изфабрикувано „дело“. Освен че това е срам само по себе си, двоен и троен срам е, че за това се говори и „отвън“, по-специално от високопоставени духовници на Грузинската църква, отбелязвайки, че са наясно с намерението на Католикоса на всички арменци да посети Грузия, да присъства на погребалната церемония на Илия II, да отдаде почит на покойния патриарх и да изрази съболезнованията си на Грузинската православна църква и приятелския грузински народ. Същите грузински духовници обаче подчертават, че арменските власти са блокирали възможността Католикосът на всички арменци да напусне страната.
Чувайки това изявление, никой нормален арменец не може да изпита друго чувство освен срам. С изключение може би на онези, които обслужват неразбираемите капризи на правителството на Пашинян.
Изглежда, че подобен въпрос, независимо как ще бъде решен или дали ще бъде решен (поне не беше решен преди вестникът да бъде изпратен в печатницата), изобщо не би трябвало да възниква. Първо, само по себе си е срамно, че е образувано дело срещу Негово Светейшество Патриарха, и то по напълно изфабрикувани „основания“. Второ, най-голям срам и позор е, че на Негово Светейшество е забранено да напуска страната, за да обслужва капризите на един човек.
Накрая, дори ако вземем предвид формалния аспект на мъченията на закона, това все пак е ненормално отношение. Ако щете, самите правоохранителни органи е трябвало първо, по своя инициатива, да се обърнат към Майчиния престол и да обявят, че няма ограничения за свободното движение на Негово Светейшество, включително посещение на Грузия. Това се разбира, дори без посредничеството на адвокати. Но, добре, на кого какво казваме ние?