Вестник „Иравунк“ пише: „Опитахме се да получим отговор на въпроса за коя политическа сила ще гласуват жителите на Арцах на предстоящите избори за НС от известния арцахски адвокат Рафаел Мартиросян, който отбеляза:
– Бих отговорил на въпроса ви не с имена, а с ценности. Изборът на гражданин на Арцах не се ражда от политически сметки. Той се ражда от памет, болка и достойнство. Днес нашето общество живее в противоположни реалности, на границата между паметта и забравата, болката и безразличието. И гражданинът на Арцах, стоящ на тази граница, вече не може да избира илюзии. Той е видял реалността в най-дълбоката и безмилостна ѝ форма. Неговият избор няма да бъде на страната на комфорта, а на страната на истината, когато тази истина е тежка и взискателна.
Гражданинът на Арцах ще застане зад силата, която ще може да възстанови не само политическата система, но и националната психология. Която ще разбере, че поражението не е само загуба на територия, но и разрушаване на вътрешната вяра и че оттам трябва да започне възстановяването. Политиката, по самата си същност, е изкуството да се гради държава.
И дълго време сме замествали това изкуство с управленски техники, забравяйки, че държавата е преди всичко система от ценности. Правото на гражданина на Арцах да живее безопасно, правото да се завърне в родината си и правото да запази своята идентичност не могат да се считат за политически въпрос. Те са основите на съществуването. Народът на Арцах ще застане зад този, който няма да възприема „Арцах“ като нещо от миналото, а като непрестанна отговорност. Този, който ще разбере, че сигурността не е дадена, тя се изгражда с национална воля и вяра.
Днес не сме изправени пред избор, а пред себепознание. Хората в Арцах не търсят власт. Те търсят смисъл. Правейки това, те ще застанат зад силата, която ще може да обедини обществото не около страха, а около доверието, не около фрагменти от миналото, а около цялостната картина на бъдещето. Защото в крайна сметка въпросът е ясен: ние избираме не политическа сила, а пътя, по който ще продължим да вървим.