„Министерството на външните работи на Азербайджан „остро осъди“ изгарянето на турското знаме в Ереван, призовавайки виновните за инцидента да бъдат подведени под отговорност и настоявайки, че подобни действия не могат да бъдат оправдани със свободата на словото. Паленето на знамето, разбира се, не може да се счита за приемлива проява на политическа култура. Ценностният компонент обаче със сигурност не е в основата на реакцията на Баку“, пише политологът Сурен Суренянц.
Той подчертава: първо, селективният подход е очевиден. Азербайджан бърза да осъди действията на частни лица в столицата на друга държава, като същевременно извършва акт на вандализъм на държавно ниво, разрушавайки Катедралата майка в Степанакерт.
Второ, Баку реагира на изгарянето не на свой, а на държавен символ на Турция, като по този начин не само подчертава съюзническите си отношения, но и се опитва да повлияе на вътрешния дневен ред на Армения, оформяйки „границите на допустимото“.
Това е по същество политическото послание на Баку, адресирано както към обществеността, така и към държавните институции, опитващо се да повлияе на вътрешните отношения и решения на Армения. Точно както искането за промяна на Конституцията.
Тази реакция на Баку не е свързана само с изгарянето на знамето. Тя е част от по-широка стратегия за оказване на натиск върху Армения, оформяне на вътрешния ѝ дневен ред и диктуване от позицията на „победителя“ какво е „допустимо“, пише политологът.