„Накратко за това как действат Алиев и Пашинян“, пише членът на Върховния съвет на РПА Артак Закарян, продължавайки:
„От 2018 г., след като завзе властта, Пашинян, уж под прикритието на „възстановяване“ на суверенитета, постепенно започна да влошава отношенията с Русия. Това пролича от въпроса за Арцах, от преговорите, проведени в Минската група на ОССЕ, и от направените изявления. Това пролича от позициите на официален Ереван по въпроса за ОДКС, от отношението към държавния глава Юрий Хачатуров, това пролича за сметка на опитите на Русия да изгради отношения със Запада, това пролича от протоколите за приемане на руския президент и други процеси.
През това време Алиев активно развиваше и затопляше връзките между Баку и Москва, което допълнително обтягаше отношенията между Ереван и Москва зад кулисите. В резултат на това Алиев получи „картбланш“ да атакува и окупира значителна част от Арцах с „подкрепата“ на Турция, Пакистан, Украйна, Израел и други страни. Западът не можеше или не желаеше да ни окаже каквато и да е подкрепа. А Москва беше заета само с опитите си да спре войната (5, 9-10, 19 октомври, 8 ноември).
Същата игра се разигра през 2022-23 г., когато Ереван, без основателни причини, направи опити да се обърне към Запада, а на 6 октомври 2022 г. в Прага се отказа от правото на народа на Арцах на самоопределение, отказа се от Минската група на ОССЕ, отказа се от Арцах, отказа се от руската мироопазваща мисия и даде на Алиев правото да действа безпрепятствено срещу Арцах и арменците на Арцах. Дори Ердоган не би могъл да направи на Алиев такъв „подарък“.
Възстановявайки отношенията си с Москва, възползвайки се от влошаващите се арменско-руски отношения, Алиев първо блокира Арцах, а след това напълно го обезлюди чрез нова военна агресия. Западът отново не направи нищо, за да помогне на Арцах и Армения. А руските миротворци станаха мълчаливи свидетели на насилственото разселване на арменците от Арцах.
След окупацията на Арцах, Алиев и Пашинян преминаха към следващата игра, Сюник („Зангезурски проход“), а идеята за TRIPP ги отведе във Вашингтон. Успоредно с това, възползвайки се от влошаващите се арменско-руски отношения, ЕС, със своите антируски програми и енергийни интереси, бърза да се установи в Южен Кавказ.
Мислите ли, че Република Армения ще спечели от присъединяването си към ЕС? Разбира се, че не. Азербайджан отново ще спечели. На фона на влошаването на арменско-руските отношения, Алиев отново засилва отношенията с Русия, надявайки се да поеме функциите, които Армения все още има в ЕАЕС и ОДКС (включително с одобрението на Запада). Алиев се надява също така да се утвърди в Армения под прикритието на демаркация на границата, да засели определена маса азербайджанци в Армения, да подкопае напълно сигурността на Армения под прикритието на мир, да отслаби икономиката и да даде голям тласък на емиграцията, да унищожи националните партии, националната църква и националните програми под различни предлози (някои невежи хора ще приветстват това) и т.н.
Правителството на Никол Пашинян е от съществено значение за Илхам Алиев като въздух и вода, за да играе последната антируска (протурска) игра за сметка на интересите на Армения. Западът не е против, защото за него няма значение дали ще се занимава с Баку или с Ереван в Южен Кавказ. Важни са техните интереси. В Русия мислят по същия начин.
Ако на 7 юни Граждански договор бъде победена и правителството в Армения се смени, тогава Москва, Вашингтон, Пекин и Брюксел вече не могат да игнорират арменските интереси и ще започнат да приемат сериозно ролята на арменския народ.
А ако Никол Пашинян бъде преизбран, имайте предвид, че въпросите, свързани с бъдещето на Армения, ще бъдат обсъждани и решавани в Баку или Анкара. Предпоставките за това са създадени от правителството на Граждански договор през последните години.