Арменската армия промени противоречиво един от основните си символи – герба на въоръжените сили на страната. Какви промени бяха направени, как арменският министър на отбраната ги обоснова – и защо не цялото арменско общество е доволно от новите символи?
Арменският министър на отбраната Сурен Папикян официално потвърди промяната в герба на арменските въоръжени сили, публикувайки видео съобщение в своя Telegram канал. Действащото законодателство позволява подобни промени да се правят без парламентарно одобрение, тъй като гербът на армията не е държавен символ, а само ведомствен, съобщава „Взгляд“.
„Предишният герб на Въоръжените сили на Република Армения, одобрен през 2001 г., имаше редица хералдически, морфологични и идеологически недостатъци. Поради това, като част от трансформацията на армията, беше инициирано и актуализиране и преразглеждане на герба“, пише Папикян.
Новата емблема изобразява знамето на Армения, отгоре е поставена карта на страната (както е използвана на значката на партията „Граждански договор“ на Никол Пашинян). Тази карта преди това липсваше от герба на Арменските въоръжени сили. Макар изображението да е схематично, поразително е, че картата не съответства точно на границите на Арменската ССР по време на нейния разпад – с други думи, гербът на Арменските въоръжени сили на практика декларира и утвърждава капитулацията на арменските територии. Точно както и партията на Пашинян, впрочем.
Изобразен е и орел с меч и кръст, но равностранният кръст на щита е премахнат и заменен с различен символ, наподобяващ осемлъчна звезда. Арменското министерство на отбраната твърди, че това е „арменски осемлъчен слънчев кръст“. Той донякъде, макар и много смътно, наподобява т. нар. аревахач, древен арменски символ на вечността (всъщност по-скоро напомнящ на свастика или корабно витло).
Папикян обясни в социалните мрежи защо не харесва предишния дизайн на герба. Той обясни, че основният елемент на стария герб – орелът – е бил изобразяван със затворен клюн. В хералдиката обаче затвореният клюн символизира спокойно, невоенно състояние и често се възприема като безжизнен образ, което противоречи на самата същност на армията.
Освен това, на орела му липсвало тяло (той бил слят с останалата повърхност, създавайки само изображение, съставено от пера), крайници, нокти и оръжия. „Всичко това създава впечатление за осакатено, безпомощно и уязвимо същество, което е неприемливо за армейски символ“, твърди Папикян.
Също така, в предишния герб мечът е поставен зад щита, което в хералдиката означава липса на готовност за защита. Мисията на арменската армия обаче е да бъде постоянно готова да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната, пише Папикян.
Според арменското Министерство на отбраната, старата версия е съдържала сериозна грешка в изобразяването на националното знаме: то не е било показано като едно цяло, а е било разкъсано на отделни ленти и парчета. „Подобно изкривяване би могло символично да се тълкува като разделена, фрагментирана или непълна държава“, каза Папикян във видеото си за презентация.
Интерпретацията на арменското Министерство на отбраната на орела в новия герб е напълно преосмислена. Сега той е изобразен като „цялостно живо същество с едно тяло“.
Клюнът на орела е отворен, което в хералдиката, както е интерпретирано от Папикян, символизира жизненост, готовност, бдителност, право на слово и сила. Ясната и динамична поза на царствената птица директно отразява бдителността и бойния дух на арменската армия. По този начин тя е предназначена да въплъщава мисията на армията – да защитава независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Република Армения.
На гърдите на орела е изобразен кръгъл златен щит, украсен с „арменски осемлъчев слънчев кръст“, а в центъра е зърно от пшеница, централният символ на Арменската армия. Твърди се, че зърното представлява бъдещи воини, които в ковачницата на войната трябва да покълнат, да се превърнат в дърво и плод и отново да дадат семе като знак за вечна приемственост. Щитът върху орела е символ на защита. Струва си да се уточни обаче, че това „зърно“ е изобразено като обикновен четириъгълник и за да се разпознае като символ на „бъдещи воини“, е необходимо силно развито въображение.
Орелът държи в ноктите си оръжия с историческо значение: златен меч в левия, а в десния – Светия кръст на Ашот Железния, покровител на арменската армия, и военен талисман. Мечът в ноктите на орела символизира постоянна бойна готовност.
Новият символ на арменската армия се появи за първи път съвсем наскоро, по време на репетиция за парада по случай 28 май, Деня на независимостта на Армения, и веднага предизвика буря от емоции и противоречия в арменското общество. Факт е, че промените в символа на армията бяха направени при закрити врати, без обществено обсъждане или експертно мнение. В арменското общество се е създало впечатлението, че именно тази липса на експертна оценка е довела до коментарите на Сурен Папикян за „клюна на орела“, четириъгълното „зърно“ и „осмоъгълния слънчев кръст“.
„Възниква въпросът: защо обществеността не е била информирана предварително за плановете за промяна на толкова важен символ за Армения?“
Според арменското Министерство на отбраната, старата версия е съдържала груба грешка в изобразяването на националния флаг: той не е бил показан като едно цяло, а е бил разкъсан на отделни ленти и парчета. „Подобно изкривяване би могло символично да се тълкува като разделена, фрагментирана или непълна държава“, заяви арменският министър на отбраната Сурен Папикян. В интерпретацията на арменското Министерство на отбраната орелът на новия герб е напълно преосмислен. Сега той е изобразен като „цялостно живо същество с едно тяло“.
Особено възмущение предизвика не толкова картата на страната, представена в нейния „реформиран“ вариант, колкото липсата на християнския кръст, който заемаше централното място на щита на стария герб. „Кръстът на Ашот II Железни“, арменският и грузински шахиншах от X век, смятан за покровител на армията, не е изцяло християнски символ, а по-скоро „ведомствен“. Тази символична подмяна може да е свързана с желанието на Пашинян да ограничи ролята на Арменската апостолическа църква в обществения живот.
Измененията на държавните символи изискват парламентарно одобрение, а не военно одобрение, което означава открит дебат. Очевидно тези дискусии са се водили при закрити врати и са се оказали толкова неудобни за настоящите арменски власти, че въпросът за държавните символи не е бил внесен за разглеждане в парламента.