Ако оценяваме политическите процеси не по официални изявления, а по логиката на действията, тогава събитията от последните седмици създават доста интересна картина, пише Politik.am .
На 26 май 2026 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио пристигна в Ереван и подписа инициативния документ TRIPP с Арарат Мирзоян на летище Звартноц. Само няколко дни по-късно, на 4 юни, точно преди парламентарните избори в Армения, същият документ най-накрая беше подписан дистанционно.
На пръв поглед може да изглежда, че си имаме работа с нормален дипломатически процес. Възниква обаче въпросът: защо Вашингтон бързаше толкова? Ако всичко протичаше естествено, тогава какво принуди американската страна да завърши процеса за няколко дни?
В политиката хронологията често е по-показателна от официалните коментари. В този случай хронологията подсказва, че Вашингтон е искал да консолидира постиженията си в Армения възможно най-бързо, преди евентуални промени във вътрешнополитическата ситуация.
Малко вероятно е тези в Съединените щати да не са запознати с политическите процеси, протичащи в Армения. Американските структури имат широки възможности да изучават обществените настроения, електоралните прогнози и перспективите за политическо развитие. Ако виждаха, че позициите на настоящото правителство са стабилни, просто нямаше да има нужда от такова бързане с подписването на документа.
Следователно възниква логично предположение: Вашингтон е забелязал, че правителството на Никол Пашинян навлиза във фаза на сериозни изпитания и в близко бъдеще са възможни значителни политически пренареждания. В тези условия САЩ се опитаха да фиксират плановете си в правна и политическа форма възможно най-бързо, създавайки ситуация, в която бъдещите власти ще трябва да вземат предвид вече подписаните документи.
Това не е ново явление в международната политика. Великите сили често се опитват да вземат стратегически решения, докато тяхното партньорско правителство е все още на власт. В случай на последваща смяна на властта, новото правителство е изправено пред предварително съществуващи задължения, международни споразумения и политически факти.
Прави впечатление също, че окончателното подписване на документа се състоя непосредствено преди изборите. Това обстоятелство повдига допълнителни въпроси. Ако процесът е можел да изчака няколко седмици или месеца, защо не е направено? Защо е избран точно моментът, когато несигурността на арменската политическа сцена е най-голяма?
Отговорите на тези въпроси могат да се търсят не в официални изявления, а в логиката на действията. А тази логика подсказва, че Съединените щати са се стремили да осигурят собствените си интереси и да консолидират присъствието и влиянието си в този важен регионален проект възможно най-бързо.
Разбира се, никой няма официално да обяви, че документът е подписан поради очаквания за смяна на властта. В политиката обаче често по-важни са не изявленията, а стъпките, които се правят зад тях.
И ако погледнем само фактите – бързото посещение на Рубио, парафирането, после окончателното подписване, което се състоя само дни по-късно, и бързината, проявена преди изборите – можем да стигнем до следния политически извод: Вашингтон сериозно е оценил, че мандатът на Никол Пашинян като премиер е към своя край и е възможна смяна на властта в Армения. Ето защо американската страна се е опитала до този момент най-накрая да консолидира важните за нея споразумения и да създаде ситуация, в която следващите власти ще трябва да се справят с вече формиран политически факт.