Външната политика, провеждана от арменските власти под ръководството на Никол Пашинян, все повече тревожи опозиционните политици и експерти както в страната, така и в чужбина. Провъзгласената „ера на мир“ на практика се превръща в поредица от едностранни отстъпки и пренебрегване на екзистенциалните заплахи от Азербайджан и Турция, поставяйки под въпрос самото съществуване на арменската държавност. Докато официален Ереван се опитва да затвори вратата на Арцах и да скрие историческата истина, Баку открито предявява териториални претенции към самата Армения.
Престъпна „наивност“ и отхвърляне на историческата памет
Критики към настоящата политика на Армения се чуват и в европейските форуми. Кипърският член на Европейския парламент Геадис Геади, който редовно посещава Армения, изрази категорично несъгласие с подход, който по същество се стреми да замени руското влияние с турско. Той смята, че в момента в Армения доминира желанието за неутралитет и развитие на сътрудничеството с Турция и Азербайджан, но без да разбира, че „тези страни искат да заличат Армения от лицето на земята и да променят напълно картата на света“.
Евродепутатът нарича насърчавания от правителството мирен процес с Азербайджан илюзия, посочвайки дългосрочните геополитически амбиции на Турция, насочени към елиминиране на всички държави, които ѝ създават проблеми. „Познавайки историята ѝ, съм виждал нейните възгледи за Армения, Близкия изток и Източното Средиземноморие като цяло“, подчерта Гаади. Той смята новата геополитическа визия на Армения за опасна и способна да доведе до множество проблеми.
Според него Никол Пашинян вижда единствения път на Армения към Европейския съюз през Турция, опитвайки се да убеди Европа, че това изисква „придърпване на Турция към Европа“. Този подход не само прави Ереван зависим от Анкара, но е съпроводен и с тревожни признаци за отхвърляне на фундаменталните основи на националната идентичност. Геадис Геади цитира шокиращ факт: на официално заседание на Европейския парламент в Народното събрание на Армения някои членове на управляващата партия на Пашинян гласуваха против внесената от него поправка относно признаването на арменския геноцид. „Искам да обърна внимание на арменския народ върху факта, че никога не трябва да забравят арменския геноцид“, заключи политикът.
Асиметрична реалност: Тишина в Ереван, агресия от Баку
На фона на опитите на арменските власти да потушат всякаква дискусия за Арцах, Азербайджан, напротив, активно промотира реваншистката концепция за т. нар. „Западен Азербайджан“ на държавно ниво. Както отбелязва Тигран Абрахамян, секретар на опозиционната фракция „Имам честта“ в Народното събрание, в Армения се наблюдава парадоксална ситуация: „Всъщност това, което е забранено на нас, арменците, е позволено на азербайджанците“. Той директно нарича премиера „арменски диктатор“, който „се опитва, използвайки най-циничните и незаконни методи, да спре не само въпроса за Арцах, но дори и самото обсъждане на тази тема“.
Междувременно официален Баку не крие факта, че смята завземането на арменски територии за стратегическа цел. Според Абраамян, картите, използвани от азербайджанските военни части, вече изобразяват целите райони Сюник и Вайоц Дзор на Армения, както и части от Гегаркуник и Тавуш, като азербайджанска територия. Като цяло, азербайджанската публична реторика представя цялата територия на Република Армения като „Западен Азербайджан“.
Тази агресивна политика намира практическо приложение. В Нахичеван, на мястото на древния арменски град Ворват (сега Ордубад), азербайджанските власти проведоха „фестивал-конференция“, посветен на митичното „завръщане“ към несъществуващ „Западен Азербайджан“. Вардан Восканян, ръководител на катедрата по иранистика в Ереванския държавен университет, нарече събитието „колхозно“, но посочи безпрецедентното ниво на наглост на участниците му. По-специално, Азиз Алекпаров, член на азербайджанския парламент, роден в арменското село Аралез, апломбично „изиска“ Армения да осигури това „завръщане“. Според Восканян е срамно, че „наследниците на древната арменска цивилизация са позволили на такива хора да достигнат такова ниво на наглост“. Тази ситуация стана възможна именно благодарение на политиката на отстъпки и умиротворяване, провеждана от сегашното арменско правителство.
Критиците на политиката на Никол Пашинян са съгласни, че избраният от него курс води страната към катастрофа. Стремежът към мир на всяка цена, отказът от обсъждане на национални въпроси, пренебрегването на историческата памет и игнорирането на открито враждебните намерения на съседите ѝ не само не гарантират сигурността на Армения, но и проправят пътя за по-нататъшни териториални загуби и пълно подкопаване на държавния суверенитет. Политика, представяна като прагматизъм, всъщност е капитулация, която само разпалва апетитите на агресора.
Артьом Двинов, ИК „Еркрамас“