Вестник „Пасд“ пише:
„Мирният процес между Армения и Азербайджан отново е изправен пред нови, съществено опасни предварителни условия, поставени от Баку. Неотдавнашното изявление на председателя на т. нар. „Западноазербайджанска общност“, депутат от Милли Меджлиса, Азиз Алекберли, че въпросът за завръщането на азербайджанците на територията на Армения трябва да стане крайъгълен камък на мирния договор и преговорите, не е случайна реторика. Това е следващият етап от организирана държавна стратегия, която представлява сериозно предизвикателство за сигурността и суверенитета на Република Армения и същевременно разкрива дълбоките пропуски в политиката, провеждана от настоящите власти на Република Армения.
Фалшивата концепция за „Западен Азербайджан“, която официално беше пусната в обращение след арменския отлив от Арцах, има за цел да създаде изкуствен „огледален“ противовес на арменския Арцах. Разликата обаче е радикална: за разлика от Арцах, където етническото прочистване се случи пред очите на съвременния свят, Баку се опитва да изведе на политическа сцена взаимните миграционни процеси, случили се по време на арменско-азербайджанския конфликт преди десетилетия, като ги опакова в термините на международното право.
Целите на Азербайджан имат няколко ясни пласта. Първо, това е допълнителен лост за дипломатически натиск за забавяне на подписването на мирен договор или за постигане на нови отстъпки от арменската страна. Второ, формирането на азербайджанска общност на територията на Армения (дори на хартия) ще даде възможност на Баку да се намесва във вътрешните работи на Армения в бъдеще под претекст за „защита на правата на своите граждани.
И накрая, това е опит за окончателно неутрализиране на дискусиите относно международно признатото право на арменците от Арцах да се завърнат в родината си.
На този фон картината, преобладаваща във вътрешнополитическото и информационно поле на Армения, е още по-тревожна. Настоящите власти на Армения отдавна обещават на обществеността „ера на мир“, често представяйки, че следващата отстъпка, независимо дали по отношение на демаркацията на границата или други въпроси, е последната и след нея Баку няма да има повече искания. Изявленията на Алекберли и други представители на азербайджанския елит доказват обратното. Летвата на предварителните условия на Азербайджан не пада, а се покачва. Това показва, че арменското правителство или не е искрено в отношенията си с обществеността, или не е в състояние правилно да оцени стратегическия апетит на противника. Правителствената пропаганда се опитва да избягва публичността на тези теми, което създава фалшиво чувство за сигурност в обществото, докато в действителност страната е изправена пред нови предизвикателства. Дипломацията, основана на отстъпки, обикновено не спира агресора, а легитимира следващите му искания. Пълното заобикаляне на Армения на въпроса за Арцах в преговорите проправи пътя на Баку да премине към изфабрикувания дневен ред на „Западен Азербайджан“.
Мълчанието или простото характеризиране на изявленията на официален Баку като „деконструктивни“ вече не е ефективно. Армения се нуждае от ясна, агресивна и аргументирана контрастратегия. Ако говорим за правото на завръщане, тогава Армения трябва да изведе на преден план въпроса за правата на стотици хиляди арменци, насилствено разселени от Сумгаит, Баку, Кировабад (Гандзак) и Нахичеван, както и за международни гаранции за завръщането на етнически прочистеното население на Арцах. На международната общност трябва ясно да се покаже незаконният и исторически изопачаващ характер на термина „Западен Азербайджан“, който е крещящо териториално искане към суверенна държава, членка на ООН. В същото време властите трябва да спрат информационните манипулации и да представят на обществеността реалната картина на преговорите, тъй като силна съпротива може да се формира само когато обществото осъзнае реалната опасност.
Азербайджан показва, че „мирът“, който си представя, не е съвместното съществуване на две равностойни страни, а дългосрочната формулировка на капитулацията на Армения. Въвеждането на тезата за „правото на завръщане“ в дневния ред на преговорите е поредната мина под арменската държавност. Ако официален Ереван не промени пасивната си позиция и не спре да крие реалността от собствения си народ, тогава на следващия етап арменската страна ще бъде принудена да обсъжда не демаркацията на границите, а правното установяване на азербайджанския фактор в рамките на Армения.