Докато така нареченият президент на Армения от време на време се появяваше в медиите, сега той напълно отсъства. Изглежда, че е напуснал страната отдавна, за да присъства на поредната безсмислена среща на върха на „страните без излаз на море“ или на форум, посветен на защитата на патагонските пингвини, само за да изчезне и никога да не се върне.
НЕ ЗНАЕХМЕ ЗА ТОВА, ЗАЩОТО С НЕГО ИЛИ БЕЗ НЕГО, НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА РАЗЛИКА В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ. Дори правителството няма да помни дали той седи в кабинета си или отсъства с месеци, защото Пашинян се нуждае от него единствено за механичното подписване на документи или връчването на държавни медали. За документи е напълно достатъчен електронен подпис, който Хачатурян лесно би могъл да прехвърли отнякъде в Патагония, а той раздава медали най-много няколко пъти годишно.
Лично Хачатурян и неговата позиция, изглежда, не са полезни за никого в Армения. Впрочем, защо последователите на Пашинян, очакващи да им бъде открит санаториум или дом за пенсионери в имението на Царукян, да не разгледат президентската резиденция от тази гледна точка? Тя е по-голяма от имението на Царукян, намира се точно в столицата, а Ваагн Хачатурян, който живее там, на практика не носи никаква полза на страната.
Докато Царукян управлява цяла бизнес империя от имението си, осигурява работа на хиляди граждани, кани инвеститори-шейхове на гости и храни животни на ръка (което също е добро дело), Хачатурян не управлява нищо от резиденцията си, не наема никого, никой от високопоставените чуждестранни посетители не го посещава (те се приемат изключително от Пашинян) и освен това не храни никого у дома.
Неговият предшественик поне от време на време почерпваше „гордите граждани“ със сладолед и бургери, но този не храни абсолютно никого. Напротив, самите „горди граждани“ щедро хранят Хачатурян и огромния му персонал, а тази чиста благотворителност струва на данъкоплатците няколко милиона долара годишно.
Защо тогава да не изгоним от резиденцията и от живота си президента, който вече отсъства? Царукян, добър или лош, несъмнено е от полза за страната, докато със или без президент, ние, първо, не сме нито тук, нито там политически, и второ, финансовият аспект на въпроса е от фундаментално и практическо значение за нашата бедна страна.
Въпреки това, се прокрадват съмнения, че Пашинян умишлено е превърнал президента в „пето колело“ на политическата система, а целия му персонал – в откровени зависими лица. Той направи това, за да осъществи отклоняваща маневра по време на предстоящия референдум за новата Конституция.
А именно: наред с премахването на препратките към Декларацията за независимост и въвеждането на всевъзможни разпоредби, вредни за националните интереси, на гражданите ще бъде предложена и разпоредба, премахваща президентската институция или съкращаваща нейния персонал и финансиране. По време на обществения дебат пропагандистите на Пашинян ще се втурнат да промотират тази поправка, убеждавайки хората, че президентската институция е олицетворение на безделието и паразитизма в държавната система и следователно трябва да бъде премахната или по някакъв начин коригирана, поставяйки я на оскъдна бюджетна дажба.
С други думи, дискурсът за държавните средства, пропилени от президента и неговото обкръжение, ще се превърне в основна тема на дискусия, която, пресмята Никол, по този начин може да бъде насочена в желаната от него политическа посока. Няколко такива наистина тривиални промени и пролетарският електорат, игнорирайки липсващия преамбюл и важните нови разпоредби, изготвени и продиктувани от Анкара и Баку, ще гласува за конституцията на „Четвъртата република“, в която „няма място за паразитизъм и мързел сред чиновниците“.
В края на краищата, нашите „горди Погоси“ обичат да говорят изключително за „борбата с корупцията“ и буквално се разсмяват от приказки за спестяване на пари чрез поправяне на грешките на „бившите“. Но на лумпените изобщо не им пука, че новата версия на Основния закон ще им отнеме суверенитета и националното достойнство изпод носа. И те с готовност ще гласуват за новата конституция, защото старата вече е погълнала около 50 милиона долара, за да поддържа безличен и като цяло невидим президент.
Само няколко такива „примамки“ в проекта и новият Основен закон, както се надява Пашинян, ще е в джоба му.
Може би затова той старателно крие Хачатурян от обществеността, нарежда му да харчи повече за безполезни пътувания в чужбина, а когато е в Ереван, никога да не показва лицето си извън луксозната си резиденция. Ще бъде много по-лесно да продаде на „гордите Погоси“ измама, наречена „нова арменска конституция“.
Аствацатур Тер-Товмасян, „Гласът на Армения“