Празникът на Успение Богородично е един от петте основни празника на Арменската църква, който се чества в неделята, най-близка до 15 август, между 1218 и 1518 август. През 2026 г. празникът на Успение Богородично ще се чества в неделя, 16 август.
Церемонията обикновено се извършва след Божествената литургия, в църковния двор или на трапезата на скинията, когато свещеникът благославя гроздето със специални молитви и благословия като дар на живот и плодородие, даден от Бога. В Майчиния престол Свети Ечмиадзин благословията на гроздето се извършва от години в края на Литургията, на открития олтар на Свети Трдат.
Според преданието (според Протоевангелието на Яков и Параканоничното Евангелие на Йоан), когато Света Богородица починала, апостолите погребали тялото ѝ в гробница, изкопана в Гетсиманската градина. Апостол Вартоломей не присъствал на погребението и когато няколко дни по-късно отишъл на гробницата с другите апостоли, за да се сбогува, премахнал надгробния камък и не намерил там тялото на Света Богородица, а само благоуханната плащаница.
Църковните отци, въз основа на тази традиция, установяват празника Успение на Света Богородица, признавайки, че тялото ѝ е пренесено, преобразено, в небето.
Празникът е отбелязан за първи път в Йерусалим в началото на V век. Център на честването е бил храмът, посветен на Дева Мария, разположен на 3-та миля от пътя от Йерусалим до Витлеем. Датата е била 13 август. По-късно мястото на честването е преместено в Гетсимания, мястото, където се е намирал гробът на Света Дева Мария, и денят е определен за 15 август.
През VI век празникът се разпространява в Сирия. В края на същия век император Мавриций прави празника задължителен в цялата Византийска империя. През този период празникът се разпространява и в Армения. В началото на VII век празникът започва да се чества и на Запад.
Източник: Panorama.am