Решихме, че международното признаване на арменския геноцид няма да бъде в дневния ни ред във външната политика. Арменският премиер Никол Пашинян обяви това в Народното събрание на 24 август, докато представяше правителствената програма за следващите пет години.
„И докато формулирахме предложения, които да обясним на нашето общество, самите събития ни дадоха много красноречиво обяснение: съвсем наскоро израелското правителство с изключителна решителност започна процеса на признаване на арменския геноцид, а след това със същата решителност го спря. Това също беше важно събитие, повдигащо завесата, и всички бяхме принудени да видим какво се случва зад него. Международните играчи, простете ми израза, се бият по главите с останките на нашите жертви, но главите ни болят. Международните играчи превръщат костите на нашите паднали в оръжия, стрелят един по друг, но ние ставаме жертви, както беше в края на 19-ти век, в началото и края на 20-ти век и чак до съвсем скоро.
Трябва да сложим край на този процес на превръщане на арменския геноцид в оръжие, защото дори наивно да мислим, че това оръжие е и в нашите ръце, ние сме умирали от неговите изстрели отново и отново и ще умираме отново и отново. 24 април е нашият 24 април. Мемориалният комплекс Цицернакаберд е нашият… Мемориален комплекс Цицернакаберд. Трябва да склоним глави пред Цицернакаберд в размисъл и решителност, че Република Армения не трябва да бъде гробище за жертвите на всички времена – жертви на погроми, депортации, геноцид и техните потомци – а по-скоро родина, където хората живеят свободно, проспериращо и безопасно.
Вече не трябва да мечтаем за друга родина, защото Република Армения е родината на нашите мечти и ние сме щастливи да имаме тази родина. И нашата задача трябва да бъде да развиваме тази родина и да я предаваме от поколение на поколение. За да направим това, да, на първо място, трябва да осигурим съществуването и сигурността на държавата. И за да направим това, трябва преди всичко да научим уроците от нашата стара и нова история – какво се случва, когато възлагаме надеждите си за сигурност на другите“, каза Пашинян.
Според него не е задължително другите да не изпълняват обещанията си поради злонамерени намерения; това може просто да се дължи на непреодолима сила или други ограничения. „Но и нашето разбиране за сигурността трябва да бъде преосмислено, с разбирането, че цялата тежест за осигуряване на външната сигурност не може да бъде поставена единствено върху армията. Армията, да, трябва да бъде ключова, но и последна инстанция за осигуряване на нашата външна сигурност. Трябва да има резерв за сигурност, а преди това трябва да имаме и да създаваме допълнителни слоеве на сигурност и колкото повече от тези слоеве има, толкова по-сигурна ще бъде държавата“, заключи премиерът.