„Нашата идентичност не може да бъде пълна и силна, ако няма равностойни духовни и емоционални части от свещената география и жизнен свят на нашата собствена нация, като например Ошакан, където почива свети Месроб Мащоц, Тарон, където е роден, Гохтн, където е проповядвал, и Арцах, където е основал едно от първите училища“, отбелязва иранологът Вардан Восканян. Той пише:
„През 1895-96 г. емирът на Афганистан завладява региона Кафиристан (в превод „земя на неверниците“), който е запазил древните индо-ирански религиозни вярвания, и насилствено обръща местното население в исляма, наричайки региона Нуристан (в превод „земя на светлината“). Част от една от мюсюлманизираните етнически групи в региона, народа Кати, бяга и се укрива в Читрал, който тогава е част от Британска Индия, за да запази религията си. Около 40 години след тази миграция последният езически Кати приема исляма през 1938 г. и една от древните индо-ирански религии престава да съществува.
Въпреки че няма документирани доказателства за насилственото ислямизиране на Кати в Британска Индия, парадоксално, този народ всъщност не само доброволно се отказва от религията си, но и става изключително фанатичен мюсюлманин.
Основното научно обяснение за такъв парадокс е, че древната религия на Кати и идентичността, основана на нея, са загубили връзка със свещената география и биосфера, в които са се формирали и кристализирали.
Но в тази публикация не става въпрос за Катите. Става въпрос за нас, за нашата идентичност, която, подобно на въздуха и водата, се нуждае поне от духовна, а в най-добрия случай и от физическа връзка със собствената ни свещена география, за съжаление, от която сега сме собственици само на част.
Нашата идентичност не може да бъде пълна и силна, ако за нас няма еднакво духовни и емоционални части от свещената география и биосфера на собствената ни нация, например Ошакан, където почива Свети Месроб Мащоц, Тарон, където е роден, Гохтн, където е проповядвал, и Арцах, където е основал едно от първите училища.
Невъзможно е да отделим тази свещена Армения, поне на духовно ниво, и да считаме само част от нея за родина, а не останалата част.
Източник: Panorama.am