Вестник „Пасд“ пише: „Последните тенденции в политическия дискурс на Армения показват опасно размиване на границата между основните принципи на правовата държава и политическата реторика. Предложението на Давид Газинян, депутат от най-голямата опозиционна фракция „Силна Армения“, за разпускане на съдебната система и определяне на наказанията на заседанията на прокуратурата, макар и формулирано с горчив хумор, ярко отразява сериозен системен проблем в обществено-политическата сфера.“
Презумпцията за невиновност, гарантирана от Конституцията на Република Армения и Европейската конвенция за правата на човека, предполага, че никое лице не може да бъде публично етикетирано като престъпник, освен ако няма правно обвързваща съдебна присъда. Въпреки това, в политически чувствителни случаи, включително тези на архиепископ Баграт и други фигури, описанията на терорист, корупционер или крадец, направени от високопоставени служители, формират предубедено отношение сред обществеността и оказват пряк натиск върху разследващите и съдебните органи.
По същество подобен стил на работа поставя Армения в дневния ред на формиране на процеси в стила на съветските „тройки“, защото съдебните процеси стават формални. Когато арестите могат да се извършват наведнъж без реален съдебен процес по директни указания на управляващата власт на страната или нейния лидер, а срещу дадено лице могат да се пишат статии, просто за да се обслужват желанията на лидера на страната, тогава съдебната система не само губи легитимност, но и просто започва да функционира според логиката на съветските „тройки“.
Всичко това води до неутрализиране на независимостта на съдилищата, когато в условията на предубедени изявления от страна на представители на изпълнителната и законодателната власт, съдиите се оказват изправени пред дилемата на политическото насочване и обществения натиск. Спадът на доверието в правосъдната система води до отслабване на основите на правовата държава, където върховенството на закона се заменя с политическа целесъобразност. Очевидно е, че в правната система е налице дълбока криза, която изисква незабавно внимание. Сдържаността в политическата реторика и безусловното запазване на презумпцията за невиновност са неразделна предпоставка за жизнеспособността на всяка демократична държава.“