В западналото село Шикахох в района на Сюник има само един ученик. Населението на селото е намаляло няколко пъти от 70-те години на миналия век.
Както заяви пред журналисти кметът на селото Зорик Навасардян по време на медийна обиколка, организирана от делегацията на МКЧК в Ереван, селото в момента има приблизително 100 жители. Два пъти повече са регистрирани, но те живеят предимно в Капан или Ереван. Отливът на население започва през 90-те години на миналия век, след разпадането на СССР, и продължава и до днес.
„Шикахох“ буквално означава „червена почва“. Основният проблем, както и в други гранични села, е липсата на работни места и проблеми с обработваемата земя и пасищата. След 44-дневната война част от земята на селяните е била или обект на нападения от врага, или е била минирана. С помощта на МКЧК са били рекултивирани 40 хектара земя, но сега, поради проблеми със сигурността, приблизително половината е неизползваема. „Селяните дори не се опитват да се приближат; няма гаранции за безопасност. Въпреки че отдавна не е имало стрелба, всичко може да се случи“, отбеляза Зорик Навасардян. Той добави, че държавата не е предоставила никакви обезщетения на фермерите, загубили земята си; всички се борят да свържат двата края. „Те се справят с оскъдните ресурси, които имат“, заяви кметът на селото.
В миналото селското училище е работило на две смени, а към него е имало и пансион. Сега училището в Шикахох има само един ученик. „Младите хора са напуснали, предимно за Капан. Основният проблем е липсата на работа и доходи. За съжаление, селото ни застарява. Животновъдството в селото изчезва, а производството на култури също е изпълнено със значителни проблеми. Безопасността, както вече споменах, а също и липсата на вода за напояване. От друга страна, цените на селскостопанската техника и горивата се покачват с бързи темпове, което ги прави недостъпни за селяните. Всички тези проблеми принуждават хората да напускат селото“, каза Навасадян.
В селото е издигнат паметник на загиналите във Великата отечествена война. Стелата съдържа 102 имена. Това е дори повече от общия брой постоянни жители на Шикахох днес. В началото на миналия век селото е имало 1300 жители.
„Това беше най-оживеното село в региона. Имаше болница с 25 легла и родилно отделение. Много жители на Сюник от моето поколение в нашия регион са родени в родилното отделение Шикахох“, включва се в разговора жителят на селото Владик Агателян. Според Владик, преди разпадането на СССР в селото се е помещавал клон на плетачна фабрика, в която са работили предимно жени. Имало е и държавно стопанство.
Село Срашен, съседно на Шикахох, също е в тежко положение. В него живеят само около 60 жители. Кметът на селото Анаит Багдасарян черпи гостите със силно черно кафе и смокини, но отказва да говори пред камера. В миналото жителите на Срашен са отглеждали добитък, но след войната, загубата на значителна част от пасищата им и няколкото инцидента с взривяване на крави в минирани райони, животновъдството е намаляло драстично. Сега най-много две или три семейства отглеждат добитък.
Перспективите за селата, предвид настоящите тенденции, са мрачни. Възможно е без спешна правителствена помощ няколко села в стратегически важните гранични села на Сюник просто да останат без жители.
news.am