Според ежедневника „Жоховурд“, въпросът за по-нататъшните стъпки за постигане на оставката на Католикоса на всички арменци Карекин II е бил обсъден задълбочено в правителствените кръгове. Това е съобщено в публикацията на вестника.
„Според наши източници, властите възнамеряват да продължат процеса, насочен към отстраняване на Католикоса, използвайки различни правни и политически механизми. Трябва да се отбележи, че през последната година властите и премиерът Никол Пашинян направиха публични изявления и искания за оставката на Католикоса. Карекин II обаче не подаде оставка и въпросът за отстраняването на главата на църквата не получи решението, на което властите се надяваха.
Процесът сега се премества в парламента. Народното събрание законно създаде разследваща комисия за проучване на кризата, възникнала в Арменската апостолическа църква. Председателят на НС Рубен Рубинян обяви създаването ѝ. Правното основание за сформирането на комисията е изискването за участие на най-малко една четвърт от общия брой депутати. Комисията ще бъде ръководена от Арман Егоян, член на парламента от фракцията на „Граждански договор“. Очаква се комисията да се състои от 11 членове: седем от фракцията на „Граждански договор“ и четирима от опозицията. Управляващата фракция заяви, че възнамерява да започне работа следващата седмица.
Прави впечатление на кого точно „Граждански договор“ поверява ръководенето на този процес. Арман Егоян наскоро беше замесен в ожесточени сблъсъци с опозиционни депутати. По-конкретно, на 15 септември, по време на спор с Кристин Варданян в Народното събрание, Егоян заяви, че Варданян трябва да бъде последният ташнаг в арменския политически живот. Това твърдение беше критикувано от депутат от опозицията. И сега именно на Егоян е поверена отговорността да ръководи парламентарния процес по изучаване на ситуацията, която се е развила около църквата.
Най-забележителното в тази история е, че въпросът за отстраняването на Католикоса вече не е само на ниво отделни политически изявления. В раздела „Духовна сигурност“ от правителствената програма за 2026–2031 г. ясно се посочва, че трябва да се осигури „действително отстраняване (пенсиниране) на действителния глава“ на Арменската апостолическа църква, да се избере местобител на Католикоса, да се приеме уставът на Църквата и след това да се избере нов Католикос на всички арменци по установения начин.
С други думи, одобрената от изпълнителната власт програма вече залага политическа цел, насочена към отстраняване на настоящия глава на Църквата. И сега парламентарната разследваща комисия се превръща в един от следващите етапи в прилагането на тази програма. Официалният предмет на изследването на комисията е формулиран като изследване на възникналата в Църквата криза, дейността на редица духовници и проблемите, свързани с неизпълнението на Църквата на нейната изключителна мисия в духовния живот на арменския народ, развитието на националната култура и запазването на идентичността.
Заслужава да се отбележи също, че работата на комисията ще се основава на доклад, изготвен по искане на министър-председателя. Той беше публикуван от Центъра за връзки с обществеността и информация към кабинета на министър-председателя. Документът представлява оценката на властите за съществуващите в Църквата проблеми и предложения за тяхното разрешаване. В този контекст възниква въпросът: дали целта на комисията наистина е само да проучи проблемите на управлението и дейността на Църквата, или тя ще служи и за напредък в дневния ред за отстраняване на Католикоса, както е посочено в правителствената програма.
Около разследващата комисия вече се е развил политически конфликт. На 2 октомври членове на парламентарната опозиция обявиха, че няма да участват в работата на комисията. Оказва се, че четири от 11-те места, отредени на опозицията, е трябвало да бъдат разпределени, но опозиционните сили не са склонни да се включат в процеса. Окончателният състав на комисията и въпросът за попълването на местата на опозицията предстои да бъдат определени.
Предвид неучастието на опозицията, работата на комисията може да продължи без участието на парламентарната опозиция. Това е особено забележително, защото изследваният въпрос засяга не само връзката между политическата власт и Църквата, но и спора за самоуправлението на религиозната структура и каноничния ред. Между другото, още през август, Арменският общ благотворителен съюз заяви, че въпросите за оставката или избора на Католикоса не могат да бъдат диктувани от политическа власт, позовавайки се на принципа на църковното самоуправление и гаранциите за религиозна свобода.
Следователно, след като целта за отстраняване на Католикоса е залегнала в правителствената програма, властите преминават към етапа на парламентарно разследване“, пише вестник „Жоховурд“.