Шокиращият инцидент, който се разигра в село Шаки в района на Сюник, когато азербайджански войник, проникнал на територията на Република Армения, влязъл в къщата на един от местните жители, стрелял по хазяйката и я ранил, естествено предизвика широк отзвук, безпокойство и вълна от дискусии както в пресата, така и в социалните мрежи, коментира вестник „Пасд“:
„Историята все още има много неотговорени въпроси. Разбира се, в случая на която и да е държава е невъзможно да се изключат напълно отделни инциденти, но обществеността е загрижена преди всичко за самия въпрос: как се е случило това?
Обществените опасения и опасенията за сигурността са напълно разбираеми, но в разгара на дискусиите понякога се отправят наблюдения и критики към различни адреси, които нямат пряка връзка с въпросния инцидент. В резултат на това истинският проблем по същество донякъде се отклонява и се изтласква в сферата на емоционалните възприятия.
По-специално, в дискусиите често се споменават Граничните войски на Националната служба за сигурност, като им се приписва отговорността за неосъществяването на подходящ граничен контрол в дадения сектор. Междувременно, ако подходим към въпроса с топографски факти, става очевидно, че Граничните войски на НСС нямат връзка с този конкретен случай.
Според реални данни, участъкът, от който азербайджанският военнослужещ е преминал незаконно границата, е на повече от 50 километра от най-близките обекти и контролно-пропускателни пунктове, охранявани от войските на Граничната служба на НСС. Граничният контрол в този район се осъществява по различна логика и зоната на отговорност на Граничната служба не се разпростира върху този район.
Същевременно това повдига обективни въпроси: бил ли е нарушителят ясно информиран за местоположението, къде е възможно преминаване, далеч от защитените територии на Националния парк, и до каква степен са осигурени системи за видеонаблюдение и превантивна инженерна инфраструктура в дадената зона? Това са въпроси, подлежащи на професионална и правна проверка.
Ясно е, че случилото се повдига сериозни проблеми със сигурността, които изискват последователно разглеждане. Когато обаче акцентът в публичния дискурс е насочен в грешна посока, разрешаването на проблема не се ускорява. Разсейването нарушава съществената дискусия и възпрепятства ефективното и систематично разглеждане на самите проблеми със сигурността.“