Няма държава, в която популизмът да е триумфирал и държавата да е спечелила от това; такъв пример просто не съществува. Виктор Согомонян, политолог и професор в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), заяви това в интервю за онлайн изданието „За Рубежом“. „Световното общество е променило своята среда: преминахме от печатната книга към екрана, който диктува свои собствени условия. Екранът има две ключови характеристики: зрелище и разказ. Тази трансформация доведе до това политическите значения да останат на заден план.
Аспектите на управлението са станали по-маловажни за тези, които се стремят към национално лидерство. Днес е важно кандидатът да бъде ярък, впечатляващ и да има наратив, който надхвърля самия политик. Има власт като процес и има власт като събитие. Популистите, чиято популярност се основава именно на разпространението на екранните тенденции и екранното изкуство, се представят пред публиката като силата на събитието.
Например, Тръмп, съдейки по начина, по който е структуриран публичният му дискурс, не може просто да излезе при хората и да каже нещо банално. Той трябва да обяви глобално събитие: „Войната свърши“, „Ще свърши вдругиден“, „Сключихме сделка“, „Унищожихме страната“, „Пленихме президента“, „Ще вземем Гренландия“, „Канада е петдесетият щат в САЩ“. С други думи, той има само събития, но няма процес. Затова много политолози с право се възмущават: какво прави този човек, ако няма политически процес и не се стреми към такъв.
По-голямата част от популистите по света използват един основен мит: митът за изгубения рай. Целият им дискурс се свежда до идеята, че всичко е било скрито от хората, всичко е било откраднато и отнето от тях, а сега аз ви върнах този рай. Има още една характеристика, която на традиционните политици силно липсва и която силно подсилва популистките политици. Популистките политици се разкриват напълно. Няма скрит аспект от тяхната личност или живот, който да не показват публично. Всичко за тях е известно: какво носят, какво пият, какво ядат. Тези хора се представят напълно. И тъй като хората са свикнали да гледат екранно изкуство, да виждат зрелища и да разказват истории, те веднага отговарят на тези два критерия.
Такива политици са познати в своята цялост, за разлика от традиционните политици, които все пак имат някаква скрита страна от живота си. Това е много лошо за традиционната политика, защото ако единият играе с отворени карти, а ти не, а другият е актьор, това силно влияе на качеството на публичната администрация“, отбеляза политологът.