Вестник „Пасд“ пише: „Вчера лидерът на Граждански договор Никол Пашинян направи важно и в известен смисъл „самопровергаващо“ изявление. Той по същество потвърди, че изменението на Конституцията на РА, особено заличаването на препратката към Декларацията за независимост на Армения от преамбюла на „Закона-майка“, е искане на враждебния азербайджански президент Алиев. Нещо повече, това е едно от исканията на Алиев – предварителни условия за подписване на „мирен договор“. И отново. Пашинян заяви, че за да приеме това „конституционно изменение“, правителството трябва да окаже „обществен натиск“ срещу опозицията.“
Като цяло Пашинян отиде вчера в Народното събрание с различен дневен ред, а именно да обсъди проекта за държавен бюджет за 2027 г. на съвместно заседание на постоянните комисии на Народното събрание. Но основното, за което говореше, беше да наложи на всяка цена приемането на „конституцията“ на Алиев.
Но първо той представи въпроса така, сякаш опозицията повдига въпроса дали приемането на новата Конституция гарантира подписването на споразумението и установяването на всеобхватен мир.
Тогава Пашинян заяви следното: „Ако управляващото мнозинство на Армения даде ясен положителен отговор на този въпрос и също така убедително отговори на въпросите, произтичащи от него, тогава нека изразя убеждението си: ако при наличието на такива положителни отговори започнем процеса на приемане на нова Конституция, огромното мнозинство от гражданите на Република Армения ще отидат до урните и ще гласуват „за“ нея. Ако получим положителни отговори и парламентарната опозиция се обяви против нея, това ще означава, че опозицията е против мира с Азербайджан. В този случай несъмнено ще започне да се оказва обществен натиск върху опозицията. И аз вярвам, че управляващото мнозинство на Армения трябва да поведе този натиск.“
Това е наистина забележително твърдение, както по отношение на многопластовата манипулация, изнудването и заплахата, които съдържа, така и по отношение на някои разкрития. Може би това е предмет на по-подробно наблюдение, но си струва накратко да се изразят няколко ключови заключения или въпроса.
Първо: ако изменението на Конституцията е изключително вътрешнополитически въпрос и не е свързано с отношенията с Азербайджан, особено с исканията на Алиев, за които лидерите на ГД многократно са правили публични уверения, тогава какво общо има това дали си „за“ или „против“ мира? С други думи, Пашинян потвърждава, че „конституционната реформа“ е изключително искане и принуда на враждебен Азербайджан.
В допълнение към самото признание, това е и ключова манипулация в структурата на изявлението на Пашинян. С други думи, той конструира манипулативните разсъждения по такъв начин, че който е против приемането на „конституцията на Алиев“, е против мира. Това не е нищо друго освен политически изнудване и заплахи. Те също толкова лесно могат да кажат утре, че който е против проектобюджета, TRIPP, отстъпването на нови територии от Армения, преселването на азербайджански турци, извинението на колене от Азербайджан (и т.н.), е против мира. Нещо повече, те ще кажат, че който е против управлението на Никол Пашинян, е против мира.
Освен факта, че е изключително явление, когато правителството на деня, отговорно номер едно за осигуряване на сигурността на страната и народа, непрекъснато заплашва Армения и арменския народ с война, друго нещо е, че същото това правителство, под заплахата от сила, се опитва да принуди другите да вземат решение за политическо, национално самоубийство. И какво означава да се отрече Декларацията за независимост, ако не на практика да се отрече от самите основи на създаването и държавното съществуване на Република Армения?
Да се върнем към „обществения натиск“, с който Пашинян заплаши опозицията, между другото, не за първи път. В последния брифинг той открито намекна, че ще направи „2 октомври“. Между другото, той толкова се развълнува, че обърка датите, казвайки 2019 г…
Всъщност говорим за събитията от 2 октомври 2018 г., когато Пашинян, заемащ поста министър-председател на страната, подбуди и организира атака от няколко хиляди свои поддръжници срещу неконтролираното от ГД Народно събрание. Според класическия подход на политологията това е държавен преврат и узурпация на властта. Но подобни „дреболии“ едва ли биха могли да спрат Пашинян, който беше завзел властта по уличен начин.
Поредна проява на „преврат“ се случи през май 2019 г., когато отново с активното участие на изпълнителната власт и „ескадроните“ на ГД беше извършена атака срещу съдебната система. Заслужава да се спомене и превземането на Конституционния съд.
Така че практиката за решаване на проблеми чрез „обществен натиск“, потискане на опонентите и узурпиране на правителствени правомощия, непредвидени от закона, не е нова за Пашинян.
Друг проблем е, че вече не е 2018 г. и правителството, което донесе безкрайни бедствия, ужасни загуби, трагедии и хиляди смъртни случаи през последните 8 години, няма обществената подкрепа, с която да продължи напред. Оттук и старото, изморено публично изнудване, че е „против мира“.
Като цяло, какво казва Пашинян? Той казва, действайте бързо, съгласете се да премахнете препратката към Декларацията за независимост от Конституцията, или пък „Ще отида, ще наостря брадвата, ще я донеса, ще отсека дървото…“
Политическото поле на страната ни е интересен феномен. Изглежда, че много неща тук са обърнати с главата надолу. Този, който носи войни и бедствия в страната, се държи като… поддръжник на мира, заплашвайки с вътрешни раздори. Дори този, който официално получи едва 49 процента на изборите, говори за генериране на „обществен натиск“. Най-вероятно, казвайки „обществен натиск“, Пашинян има предвид изключително апарата на правоохранителните органи, той няма друга подкрепа, това е единствената му подкрепа и именно с тази надежда заплашва.
Ще успее ли Пашинян да трансформира репресивния натиск в уж „публичен“? Ще насърчи ли това безусловното обединение на опозицията? Ще видим в близко бъдеще. Едно е ясно: краят на есента обещава да бъде горещ.