Решението на Европейския съд по правата на човека, с което се потвърждава отговорността на Азербайджан за изтезанията и убийството на арменски военнослужещ, влезе в сила. Дипломатическите оплаквания на Азербайджан и опитите му да отнесе делото до Голямата камара бяха неуспешни, според изявление на правния екип, работещ по случая.
„Според нас този резултат е важна правна основа за защитата на лицата, засегнати от въоръжени конфликти, и техните семейства.“
На 2 ноември 2026 г. състав от петима съдии на Голямата камара отхвърли искането на азербайджанското правителство за препращане на делото „В. Т. и други срещу Азербайджан“ към Голямата камара. Решението на съда от 18 юни 2026 г. по този начин стана окончателно и задължително. Жалбоподателите, родителите и сестрата на военнослужещия, заведоха делото си в ЕСПЧ на 13 април 2016 г. Те бяха представлявани от екип от адвокати, състоящ се от Ара Газарян, Хайкухи Харутюнян, Аракс Мелконян, Артак Зейналян, Хасмик Харутюнян и Сирануш Сахакян.
Изтезанията и убийството на ранен и беззащитен военнослужещ не могат да бъдат оправдани с война. Съдът призна Азербайджан за отговорен и също така призна нарушението на правата на самите членове на семейството. Отричанията на Азербайджан и петицията, подадена до Голямата камара, не промениха този резултат.
По време на войната през април 2016 г. военното превозно средство на майор Г. Т. е нападнато от азербайджанска диверсионна група близо до Талиш. Той е ранен и вече не може да се движи самостоятелно или да се защитава. Съдът установява, че в това състояние азербайджански военнослужещи са го измъчвали и убили чрез обезглавяване. Установени са нарушения на правото на живот, гарантирано от член 2 от Конвенцията, и забраната за изтезания по член 3.
Съдът също така е оценил конкретно страданията на семейството. Бруталното убийство на техен роднина, оскверняването на тялото му и невъзможността да се получат липсващите части от тялото и да се организира подобаващо погребение са причинили на родителите и сестрата тежко и продължително психическо страдание. При тези обстоятелства съдът е установил и нарушение на правата им поради унизително отношение, забранено от член 3 от Конвенцията.
Азербайджан се опита да отрече участието на своите военни и да изключи отговорността си, позовавайки се на липса на контрол над територията. Съдът установи, че военнослужещият е бил под ефективното ръководство и контрол на азербайджанските сили. Версията на Азербайджан за събитията също беше опровергана от официални изявления на азербайджанска страна и публикувани видеозаписи. Възражението, че семейството е трябвало първо да се обърне към азербайджанските власти, също беше отхвърлено. Съдът взе предвид практическите и системни пречки, пред които са изправени арменските жалбоподатели, и заключи, че Азербайджан не предоставя на етническите арменци никакви ефективни правни средства за защита.
След обявяването на решението, Азербайджан изрази недоволството си и на дипломатическо ниво. На 22 юни 2026 г. ръководителят на офиса на Съвета на Европа в Баку беше извикан в Министерството на външните работи на Азербайджан. Азербайджан нарече решението несправедливо и предубедено, възразявайки по-специално срещу използването на името „Нагорно-Карабахска република“ и формулировката относно нейните органи. Недоволството на Азербайджан и опитът му да отнесе делото до Голямата камара не промениха окончателния, правно обоснован и справедлив изход от делото.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа ще наблюдава изпълнението на окончателното решение.
Също така Ви информираме, че нашият правен екип е подал жалби до ЕСПЧ относно други военни престъпления, извършени по време на Четиридневната война през 2016 г., за които очакваме по-нататъшни съдебни решения.