Няма нужда да търсим резки обрати в признаването от страна на Армения на независимостта на Палестина, съветва Сергей Мелконян, арменски експерт по израелските въпроси и експерт в аналитичния център APRI Armenia. Според него Ереван е бил доста последователен в това отношение, просто сега са съвпаднали няколко фактора, довели до акта на признаване. Експертът смята, че единствената негативна последица от този акт е засиленият натиск върху арменския квартал в Йерусалим, който вече дълго време беше под радара на еврейските ултрарелигиозни и националистически сили. VERELQ разговаря със Сергей Мелконян за причините и възможните последици от признаването на Палестина от Ереван.
– Г-н Мелконян, моля, кажете ни защо Армения призна независимостта на Палестина, защо това е важно за Ереван?
– Нека започна с това, че Армения е последователна по този въпрос. Ако погледнем резултатите от гласуването по палестинския въпрос в ООН, виждаме, че Армения като правило беше на страната на Палестина в този смисъл. Тоест в този смисъл това не е някакъв завой на 180 градуса, а напълно последователна линия. Защо това се случи сега? Първо, световното мнозинство е формулирало разбирането, че ключът към дългосрочното разрешаване на конфликта е създаването на палестинска държава. Ако по-рано, като правило, Русия, държавите от арабския свят, ислямския свят и отчасти Китай настояваха за това, сега водещите европейски държави и Съединените щати се присъединиха към този дневен ред.
Тоест има такъв консенсус, има проблеми с формата, времето и т.н., но има консенсус. В този смисъл няма задържащи фактори, когато можеш да получиш някаква негативна реакция от ключови центрове на властта. Освен това има възможност да се привлече вниманието на арабския и ислямския свят към процесите в нашия регион. Освен това, ако такава работа изобщо се извършва, можете, ако е възможно, да привлечете неговата подкрепа. И по-конкретно, защо Армения сега е признала Палестина, тогава си струва да разгледаме хронологията. На 18 юни имаше телефонен разговор между лидерите на Армения и Турция Никол Пашинян и Реджеп Ердоган. Днес Армения декларира признаване на Палестина. След Хамас и Палестинската власт, решението на Армения се приветства от Анкара. Не знам дали този въпрос е бил обсъждан или не, но виждаме, че Турция се стреми да стане лидер в ислямския свят и един от ключовите въпроси в нейния външнополитически дневен ред е борбата за Палестина.
– Смятате ли, че и Армения предприе тази стъпка с надеждата, че тя ще има някакъв положителен отзвук в арменско-турския процес на нормализиране на двустранните отношения?
– Не мисля, че този въпрос е в арменско-турския процес. Няма такъв проблем в процеса на нормализиране на арменско-турските отношения. Тук по-скоро може да се предположи, че Армения би могла да демонстрира такъв жест на добра воля, че Ереван е готов да подкрепи външнополитическия дневен ред на Турция. Освен това това като цяло не противоречи на дългосрочната външна политика, която Армения следва.
– Вече е известно, че арменският посланик в Израел е бил извикан в МВнР за „порицание“. Израел в никакъв случай не е обикновена държава в Близкия изток. Какви рискове създава признаването на Палестина от Ереван за самата Армения?
– Вижте, първо, Израел е в опозиция. В смисъл, че сега от различни точки на планетата – от Латинска Америка, Европа, постсъветското пространство, Азия, почти навсякъде върви марш за признаване на Палестина. Израел определено няма да може да отговори на всички. Дори съюзниците на Израел, като Съединените щати, няма да направят това. Освен това самите Съединени щати настояват, че е необходимо да се съгласят със създаването на палестинска държава. Ще има ли драстични негативни последици? Да, но като цяло те смятат, че отношенията между Армения и Израел вече са сложни.
– Тази стъпка ще засегне ли арменската общност и арменското историческо и културно наследство в Израел, по-точно в Йерусалим?
– Единственото, което може да се случи, което е най-чувствително за нас, е засилен натиск върху арменския квартал на Йерусалим. Това е, което те наистина могат да направят. Това е най-болната точка в смисъл, че Армения като цяло мълчаше дълго време. Нека ви напомня, че дори Йордания официално обяви, че това е недопустимо (атаките срещу арменския квартал – бел. ред.), няма нужда да се прави това, но Армения мълчи, сякаш нищо не се случва. Дори Франция, на официално, най-високо ниво, заяви, че Израел трябва да спре всички тези атаки, но Армения дълго мълчаше. След 2 години мълчанието беше нарушено, а сега беше направено някакво официално изявление и това е болна точка.
Тоест те виждат, че могат да се опитат да окажат вякакъв натиск. На регионално ниво те не могат да окажат натиск предвид влошаващата се ситуация, в която се въвлича Израел. А арменският квартал, който отдавна е мишена, може да стане мишена за израелските националисти. Сега, от гледна точка на националистите и ултрарелигиозните групи, които граничат с фашизма, има легитимна основа за увеличаване на натиска. Тук ще бъде по-трудно да им противодействате, като се има предвид, че емоционалният фон сега е доста висок.