На 76-годишна възраст почина известният философ, преводач, литературен критик, историк и културолог Карен Свасян.
1965-1970 г Карен Свасян е учил философия, както и английска, френска и немска филология във Филологическия факултет на Ереванския държавен университет. От 1971 г. работи в Института по философия и право на Академията на науките на СССР.
През 1978 г. защитава докторска дисертация „Естетическата природа на интуитивната философия на А. Бергсон“, а през 1981 г. става доктор на философските науки („Проблемът за символа в съвременната философия“). От 1985 г. е професор в Ереванския държавен университет.
През 1990 г. той съставя, превежда някои произведения, коментира и издава в Москва с предговора си прочутия двутомник с произведенията на Фридрих Ницше, с който поставя началото на възраждането в руската действителност на ницшезнанието, прекъснато след революцията .
През 1992 г. се премества в Швейцария.
През 1994г в Бон той е награден с Хумболтовата награда.
През 1997 г. е поканен в университета в Инсбрук като професор, където преподава теория на познанието, теория на символите и художествен превод във Факултета по философия и славистика.
Живял е и работил в Базел. Чел е лекции в Германия, Швейцария, Австрия, Русия.
Пише на немски и руски език. Всяка нова книга на Свасян се приема като феномен във философските среди: „Гласове на неизразимото“ (Ереван, 1984 г.), „Появата на европейската наука“ (Ереван, 1990 г.), „Европа. Два некролога“ (Москва, 2003 г.), „Деидентификации“ (Москва, 2006 г.), „Човек в лабиринта на идентификациите“ (Москва, 2009 г.). Карен Свасян е първият, който напълно превежда на руски език поредицата „Сонети към Орфей“ на Рилке.


