Корените на арменско-грузинските териториални спорове датират от 19-ти век, епохата на Руската империя. Ярко доказателство за това е административното деление, за да се управлява империята, без да се взема предвид населението на района.
На 3 март 1918 г. е подписан Брест-Литовският договор, с който освободените територии преминават към Турция, което има сериозни последици особено за Армения и Грузия. Сериозни последици има и Батумският договор от 1918 г. Двете държави стават независими, но търпят големи териториални загуби.
След обявяването на независимостта на Армения и Грузия се забелязва, че Грузия има териториални амбиции към Армения. През юни 1918 г. грузинският политик Ираклий Церетeли предлага да се създаде съвместна грузинска държава, която трябва да включва и арменско-грузински преговори, предложения и паралелно се водят дискусии. Но грузинските власти искат да направят всичко възможно да превземат чрез манипулиране арменските територии.
По време на героичните битки от 1918 г., грузинските власти отказаха да изтеглят войските си, тъй като по това време те бяха подкрепени от германските власти. На 20 октомври дават на арменците ултиматум, че останалите арменски войски трябва да напуснат Лори в рамките на един ден. Армения отказва да изпълни незаконното искане на Грузия, след което започва арменско-грузинският военен конфликт.
Между 23-26 октомври грузинските войски се придвижват към Лори и започват да бомбардират арменските села.
Водят се преговори, диалози, октомврийските сблъсъци спират, но преговорите се провалят, а арменско-грузинската война само се отлага.
Грузинците превземат Ахалкалак на 5 декември. След като постигат успех във военните операции, грузинските войски започват решителни военни операции в Лори.
На 11 декември във Ванадзор Драстамат Канаян-Дро, Аветис Ахаронян и Микаел Бабаджанян се срещат с грузинската страна и поставят ултиматум на грузинците да спрат бомбардировките над Лори.
Великобритания започва да действа за уреждане на конфликта под формата на арменско-грузинско примирие, британският генерал Уилям Томсън също води преговори, но грузинската страна се проваля в преговорите и истинската арменско-грузинска война става неизбежна. Дро поема командването на арменските сили и боевете се подновяват. Арменско-грузинската война продължава до 31 декември и приключва на същия ден.
Пресата на времето пише подробности за арменско-грузинската война. По-специално вестник „Джагадамард“ пише:
„Какъв е резултатът от тази война, продължила 21 дни, 10-31 декември? Цифрите са много красноречиви и историкът може да си направи изводите. Без да обръща внимание на грузинските войски, от 11 до 23 декември заеха територия в Лори, дълга 65 версти и широка 50 версти, и не напреднаха към Шулавер по заповед на арменското правителство. На 25-ти арменското командване е информирано, че е подписано примирие от съюзниците, възползвайки се от примирието, грузинските сили се връщат в Садахлу. На 31 арменските войски отново превзеха Садахлу с щикове и напреднаха четири версти, така че грузинците успяха да си върнат окупираните места само на 8 версти, а след полунощ на 31 декември е подписано окончателно примирие между двете страни.
Загуби от двете страни: пленени от Армения 170, оръдия 2, картечници 550 убити и изчезнали, бронирани автомобили 0, железопътни вагони 0: пленени от Грузия 1200, оръдия 24, убити и изчезнали 1159, 3 бронирани коли, 19 локомотива, 320 железопътни вагона
пълни с дрехи, провизии и боеприпаси, които помогнаха на арменската арчия да попълни запасите си. От арменската страна в сраженията участваха само около 3500-4000 души, докато 10 000 грузински войници се включиха в битките.
Успехът на Армения в арменско-грузинската война принуждава грузинските власти да се обърнат към европейските суперсили, за да не се усложни ситуацията. На 17 януари е подписан първият арменско-грузински протокол. Според протокола Лори става неутрална зона, която по-късно се свързва с Армения чрез транзитен път, а грузинската армия се изтегля от територията на Армения.
В тази връзка отбеляза видният арменски военен Ованес Ахвердян. „Резултатът от войната беше, първо, че арменците всъщност задържаха окупираните територии в свои ръце, и второ, арогантността на грузинците беше пречупена и те започнаха да се отнасят по-внимателно към арменците.
З. Шушеци