На 26 март в Арменската академия на науките се проведе форум, по време на който бяха представени резултатите от разкопките, проведени от Института по археология и етнография съвместно с чуждестранни колеги през 2024 г. Миналата година бяха проучени 30 древни паметника на Армения, 18 от които със съвместни международни експедиции. В разкопките са участвали експерти от Италия, Германия, Франция, САЩ, Япония и Хонконг. Работата, извършена през миналата година, значително разшири научната база за изучаване на историята на Армения и региона.
По време на събитието бяха представени доклади за резултатите от разкопките на най-древните селища в региона, наскоро откритите древни паметници от новата каменна и медна епоха, селища и крепости от бронзовата и желязната епоха, древната столица Арташат и средновековния замък Аруч. Ръководителят на археологическата експедиция Арташат към Института по археология и етнография на Академията на науките Мкртич Зардарян представи резултатите от археологическите разкопки в древната столица на Армения, започнали през съветския период. Той обясни, че от 2018 г. древната столица на Армения се проучва и в рамките на арменско-германския проект „Артаксата“.
През това време е открито светилище от 2-1 век пр.н.е. и жилищни комплекси и гробници, датиращи от 1 век пр.н.е. до 1 век сл. Хр., както и руините на храм, построен в гръко-римски стил, банен комплекс, украсен с мозайки, и жилищни сгради със стенописи. Освен това по хълмовете на града са открити основите на римски акведукт. През 2023 г. правителството на Армения обяви Арташат за исторически и културен резерват, а през февруари 2025 г. територията на археологическите разкопки беше разширена.
Астхик Бабаджанян, научен сътрудник в Института по археология и етнография на Арменската академия на науките, съобщи, че по-рано, по време на разкопките на средновековния замък Аруч, са открити културни слоеве, които обхващат периода от 12 до 20 век. През 2024 г. експедицията постигна значителен напредък, откривайки голямата зала на монументална светска сграда, датираща от 12-ти до 14-ти век.
Също така сред най-значимите структури, открити през миналата година, са два скални кладенеца, разположени от североизточната страна на залата. Тези кладенци не само подчертават изобретателността на средновековното инженерство, но също така дават представа за ежедневния живот на хората, които са живели в замъка.
Научният сътрудник от Калифорнийския университет Кристин Мартиросян-Олшански съобщи, че миналата година арменско-американска експедиция е провела разкопки в неолитното селище Масис Блур, по време на които е открит камък под стената на сграда, разположена в слой, датиращ от първата четвърт на шестото хилядолетие пр.н.е. , там откриха детски гроб. Тя предположи, че погребаното дете е на възраст 5-10 месеца, без да изключва находката да е и от по-ранен период.
„Провежданият в момента ДНК анализ на гроба ще помогне да се предостави повече информация за неолитните селища, живели в Араратската долина. Проучването може да отнеме 3-4 години. Освен това са открити кости, както и инструменти, направени от животински кости. Откритието представлява интерес поради факта, че преди това в Армения е открито само едно погребение, което също датира от този период. То се намира в селището Акнашен“, отбеляза експертът.
Изследователят от Института по археология и етнография на Академията на науките на Армения Борис Гаспарян от своя страна говори за резултатите от работата на арменско-японската група археолози, които показаха, че в древното селище Лернагог-1 на границата на VIII-VII хилядолетие пр.н.е. е живяла общност, която е усвоила ранното скотовъдство и техниката за изграждане на глинени конструкции. Според специалистите това е едно от първите селища на ранни скотовъдци, известни в целия регион. Отбелязва се, че извършените разкопки са от голямо значение за изучаването на първите заседнали общности на древния свят.
Ръководителят на експедицията за археологически разкопки на древното селище Дебедаван в района на Тавуш Левон Агикян потвърди по време на речта си, че селището може да датира от 6-то хилядолетие пр.н.е. д.
Той обясни, че това сочат резултатите от изследването. Агикян подчерта, че са открити и предмети, датиращи от средновековния период. По думите му разкопките ще продължат и през 2025 г., като отбелязва със задоволство, че територията много бързо е получила статут на паметник.
Мариам Сарибекян, научен сътрудник в Института по археология и етнография на Арменската академия на науките, съобщи, че разкопките в скалното убежище Ехегис-1 в района на Вайоц Дзор, започнали през 2021 г., са продължили и през 2024 г. Тя обясни, че тази година по време на експедиция, съвместно със специалисти от Института за социална антропология „Макс Планк“, са открити нови животински кости.
Преди това са открити каменни инструменти, медни предмети, върхове на стрели и мъниста, направени от животински кости, както и структура, подобна на стена. Смята се, че това може да е човешко селище от периода от края на 5-то до средата на 4-то хилядолетие пр.н.е.
Беник Варданян, научен сътрудник в Института по археология и етнография на Арменската академия на науките, добави, че миналата година е била извършена работа и в крепостта Вари Берд в село Лернакерт в района на Ширак, датираща от 3-то-2-ро хилядолетие пр.н.е. По време на извършената работа са открити предмети от метал и обсидиан, както и останки от човешки скелет и животински скелети.