Съединените щати са предложили да поемат управлението на планирания транспортен коридор между Армения и Азербайджан в опит да се постигне напредък в застояли дипломатически преговори между двете кавказки страни, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред репортери в петък, съобщава Middle East Eye .
Въпреки че Армения и Азербайджан постигнаха консенсус по проекта за мирно споразумение през март, Баку продължава да настоява за редица допълнителни условия, преди споразумението да бъде официално подписано. Азербайджан настоява Ереван да измени Конституцията. Един от основните препъни-камъни остава т. нар. „Зангезурски коридор“, който би свързал Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван през арменска територия. Армения отказва да използва термина „Зангезурски коридор“, твърдейки, че той има неприемливи последици за суверенната арменска територия, известна като Сюник.
Азербайджан настоява, че коридорът не трябва да бъде предаван под пълен контрол на Армения. Армения също е категорично против предаването на контрола върху маршрута на трета страна.
Коридорът с дължина 32 км се превърна в значителна пречка за постигането на траен мир между Армения и Азербайджан. „Спорят за 32 километра път, но това не е маловажен въпрос“, каза Барак. Той каза, че това продължава от дълго време. „И така Америка се намесва и казва: „Добре, ще го вземем за себе си. Дайте ни 32 километра път под наем за сто години и всички можете да го използвате“, отбеляза посланикът.
Коментарите на Барак бяха първото официално потвърждение, че администрацията на Тръмп е предложила управлението на коридора чрез частен американски търговски оператор, който би действал като неутрален гарант. В скорошен доклад на фондация „Карнеги“ се казва, че планът се основава на по-ранно предложение от Европейския съюз, според което американска логистична компания ще отговаря за управлението и наблюдението на транзита на товари по маршрута, като споделя данни по прозрачен начин с всички страни.
В доклада се отбелязва, че предложението се основава на прецеденти на международен надзор в сепаратистките региони на Грузия и е насочено към задоволяване на исканията на Баку за надеждни дългосрочни гаранции за сигурност, като същевременно се запази суверенитетът на Ереван върху коридора.
Регионален източник, запознат с преговорите, заяви пред Middle East Eye, че първоначално именно Турция е предложила идеята коридорът да бъде управляван от частна компания, подкрепена както от Армения, така и от Азербайджан. „Арменската страна обаче поиска тази компания да оперира и от нахчиванската страна на коридора, което беше неприемливо за Баку“, каза източникът.
Процесът на нормализиране на отношенията между Турция и Армения е тясно свързан с перспективата за мирно споразумение между Азербайджан и Армения.
Турските власти разглеждат Армения като ключова връзка в т. нар. „Среден коридор“, който ще свърже пряко Турция с Централна Азия. Турските компании също са заинтересовани от участие в потенциални инфраструктурни проекти в Армения.
Въпреки възраженията на Баку, турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие арменския премиер Никол Пашинян миналия месец, което беше първото официално посещение на арменския лидер в Турция.