Президентът Тръмп ще бъде домакин на церемония по подписване на мирно споразумение между Армения и Азербайджан днес в Белия дом, на която ще присъстват лидерите на двете страни. Споразумението е едно от най-значимите постижения на Тръмп във външната политика и би могло да сложи край на един от най-дълго продължаващите конфликти в света, съобщава Axios .
Това е още един шанс за Тръмп – който нарече срещата в петък „историческа среща на върха за мир“ – да се представи като най-големия миротворец в света.
Той е отбелязвал преди това дипломатически пробиви между Руанда и Демократична република Конго, Индия и Пакистан, а наскоро и Камбоджа и Тайланд, въпреки че мирът в Украйна и Газа остава неуловим.
Армения и Азербайджан са вплетени в поредица от гранични конфликти от края на 80-те години на миналия век, като последният избухна през 2023 г., когато Азербайджан анексира спорната територия Нагорни Карабах.
Споразумението, постигнато с посредничеството на САЩ, има за цел да осигури мир, но включва и важен икономически компонент.
Армения се съгласи на 43,5-километров коридор през своята територия, който ще бъде разработен от Съединените щати и наречен „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“. Коридорът ще свързва континенталната част на Азербайджан с малък азербайджански анклав на границата с Турция.
Този коридор би позволил на хора и стоки да се движат между Турция и Азербайджан и по-нататък към Централна Азия, заобикаляйки Иран и Русия. В момента това е невъзможно, тъй като границата между Армения и Азербайджан е затворена и силно укрепена.
Иран категорично се противопоставя на проекта, Русия също го критикува, докато Турция е силен поддръжник. И двете страни, Армения и Азербайджан, преди са били част от Съветския съюз, но отношенията им с Москва са обтегнати през последните години.
„Чрез разрешаването на този проблем американците ще се възползват от милиарди долари нова търговия всяка година. Русия, Иран и Китай губят влияние в регион, който са смятали за своя сфера на влияние“, отбеляза американският служител.
По време на преговорите със САЩ Армения се отказа от дългогодишната си опозиция срещу създаването на коридора.
Участието на администрацията на Тръмп в конфликта започна през март, когато специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф внезапно пристигна в Баку от Москва.
Виткоф е предприел пътуването по молба на катарското правителство, което го е призовало да се опита да посредничи за сделка, каза американският служител.
След това пътуване Виткоф назначи Арье Лайтстоун, специален член на екипа си, да ръководи дипломатическите усилия. Лайтстоун направи пет пътувания до региона, за да разговаря с двете страни, каза служителят.
Лайтстоун преди това е бил висш помощник на посланика на САЩ в Израел Дейвид Фридман в администрацията на Тръмп и е близък до зетя на Тръмп, Джаред Кушнер.
Администрацията на Тръмп предложи на арменския премиер Никол Пашинян идеята, че като се съгласи да разработи транзитен коридор, воден от САЩ, той ще спечели съюзник във Вашингтон и мощен защитник срещу евентуални бъдещи атаки от Азербайджан.
Тихите, затворени преговори сега ще завършат с публично подписване. Тръмп ще бъде домакин на Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Белия дом в петък, за да подпишат споразумението.
В платформата Truth Social Тръмп написа, че е „толкова горд с тези смели лидери, че правят правилното нещо за своя народ“.
„Тази сделка отваря Армения към света. Вместо да разчитат на Иран, сега те ще имат Съединените щати за ключов партньор“, каза американският служител.
Той отбеляза, че този подход е „в духа на Тръмп“ – да се реши въпросът чрез търговия, а не „през призмата на чужд конфликт“. Според него сега „Русия, Иран и Китай губят влияние в региона, който смятаха за свой“.
„Това споразумение създава необратим път към нормализиране на отношенията между страните под егидата на администрацията на Тръмп“, добави официалният представител.
Той уточни, че на началния етап споразумението ще бъде предимно между правителствата, но с течение на времето, както се надяват във Вашингтон, то ще доведе до „по-топъл мир“ между народите от двете страни на границата.
„Мирът все още не е окончателен – има много работа за вършене. Но проблемите и стъпките за решаването им вече са идентифицирани“, каза служителят.