Армен Ховасапян пише: „Преди няколко минути Никол, наред с други глупости и манипулации, каза: „Нашата задача не е да осигурим мир днес, след което да си тръгнем, а след десет години да се случи друга „експлозия“, да си сложим крак върху крак, да си сложим намордниците, да кажем, вижте, ние това говорехме. Нашата задача е днес да вземем такива решения, че сигурността на нашата законна страна да бъде гарантирана за един век. Нека днес ни наричат предатели, но в резултат на нашите действия, след 50, 100, 150 години Република Армения ще бъде държава. Също така, да подчертаем, че това е възможно само благодарение на стратегията на легитимността.“
По същество това твърдение на Никол е изградено върху фалшива дилема. Той се опитва да убеди обществеността, че има само два варианта: или да се „осмелиш“ да приемеш най-сериозните отстъпки днес, дори да се примириш с етикета на предател, или да не го направиш и след няколко години отново да преживееш война. Това обаче е проста манипулация, защото в действителност има и трети вариант: политиката на държавата може и трябва да бъде изградена по такъв начин, че едновременно да осигурява както мир, така и достойно съществуване, без да се отказваме напълно от националните интереси.
Освен това Никол говори за „сигурност за векове“, но историческият опит показва, че никоя държава не може да гарантира сигурността си за 50 или 150 години. Днес гаранции и вековни споразумения не съществуват „на място“, освен това динамиката на историята, балансът на силите и геополитическите развития се променят бързо и непредсказуемо. Правенето на прогнози за векове не е стратегия, а политическа илюзия или по-скоро самозаблуда.
Никол категорично подчертава, че формулировката „нека днес ни нарекат предатели“ е опасно послание. Тя създава ситуация, в която управляващият режим се опитва да представи собствените си грешки и отстъпки като проява на „далновидност“. Всъщност се оказва, че всяка национална загуба може да бъде оправдана с неясно обещание за бъдещето.
Между другото, концепцията за „стратегия за легитимност“ също е празна в този контекст. Легитимността не може да бъде самоцел, тъй като произтича от народното доверие, което се формира за сметка на защитата на националните интереси, а не чрез ангажиране с тях. Ако народът вижда държавата като суверенен и достоен актьор, тогава легитимността автоматично се засилва и обратното: ако правителството се изолира от обществото и му налага чужди програми, тогава никаква „стратегия“ няма да го спаси.
Ако се опитаме да обобщим, то това твърдение се основава на една основна теза: Никол предварително признава, че ще получи етикета на „предател“. Само по себе си това е признание, че изпълняваните решения противоречат на националния интерес. На езика на Никол, ако решението произтича от интересите на реалната сигурност и стабилност на родината, тогава то няма да бъде възприето като държавна измяна.
От гореизложеното можем да заключим, че казаното не е представяне на реална стратегия, а пореден опит да се опаковат собствените политически поражения с красивия етикет „векове на сигурност“. В действителност, мирът, изграден върху национално достойнство и суверенитет, е единствената основа, която може да гарантира оцеляването на Армения, а не унизителни отстъпки.