Татра, Матра и Фатра са имената на три Карпатски планини, които са част и от националните символи както на Унгария, така и на Словакия, по-специално герба. За това написа на страницата си във Facebook Армен Ашотян, заместник-председател на Републиканската партия на Армения.
Той отбеляза конкретно: „Освен това Словакия използва символа на тези планини и на националното си знаме. Ситуацията става още по-сложна от гледна точка на държавните символи, тъй като два от трите върха, Татра и Фатра, се намират в Словакия, а Матра е в Унгария.
Правилно разбрахте, искам да използвам друг пример, за да демонстрирам цялата мизерия на „иновацията“ на Пашинян, която страда от етническа омраза и е докарала турския ятаган върху националната идентичност с изключителна глупост.
Едновременното използване на планините, което посочих, от две държави-членки на Европейския съюз не е било и не се разглежда като териториална претенция една към друга, нито като реваншизъм, нито като пречка за регионалното сътрудничество или безконфликтното съседство.
Словакия е под унгарско владичество от векове, границите в този регион са се променяли често и в Словакия има много други планини, но никой не се противопоставя на родния връх, който сега е на унгарска територия, но е станал част от националната символика.
И в двете държави никой на официално ниво не противопоставя „истинската“ Унгария или „истинската“ Словакия на „историческите“.
В Европа има много подобни примери за официална хералдика. Същият испански държавен герб изобразява Херкулесовите стълбове, един от които символизира Гибралтар, който е под управлението на Великобритания, и това не е попречило на двете страни да бъдат членове на ЕС в продължение на 34 години едновременно и да продължат да бъдат членове на НАТО и до днес.
Още по-объркващо е използването на хералдическия символ на бившата Силезия в европейските гербове. По-голямата част от Силезия сега е в Полша, но черният орел на златен фон, който го символизира, е компонент от държавните гербове на Чехия и Лихтенщайн, но липсва от символите на Полша. Дори „либерална“ Европа не отрича историята си до степента, в която го прави Пашинян“, пише той.