Навършват се 22 години от ужасяващото убийство на арменския офицер Гурген Маргарян.
През февруари 2004 г. в Будапеща се проведоха курсове по английски език като част от програмата на НАТО „Партньорство за мир“. Участваха арменски и азербайджански офицери, включително бъдещата жертва Гурген Маргарян и неговият убиец Рамил Сафаров. В нощта на 19 февруари Сафаров влиза в отключена стая и убива Гурген Маргарян с брадва, докато той спи. След това Сафаров се опитва да убие втори арменски офицер, Хайк Макучян. За щастие опитът е неуспешен: вратата на стаята е заключена.
Процесът срещу азербайджанския убиец продължи няколко години. Шокираната унгарска общественост поиска възможно най-сурово наказание. На 13 април 2006 г. Сафаров е осъден от съд в Будапеща, отчасти благодарение на усилията на арменския адвокат Назели Варданян, на доживотен затвор без право на замяна за 30 години. В съда Сафаров променя показанията си и се отказва от първоначалните си показания, позовавайки се на слабото си владеене на руски и английски език.
По време на посещение в Ереван през 2008 г. тогавашният унгарски външен министър Кинга Гьонц, отговаряйки на въпрос относно възможността Сафаров да се завърне в Азербайджан, отбеляза, че такава възможност съществува, но Унгария няма такова задължение. „Действията на Рамил Сафаров бяха шокиращи за унгарската общественост. Възможността за завръщане на Сафаров съществува, но Унгария няма такова задължение. Всички въпроси, свързани със Сафаров, ще бъдат взети много сериозно. Най-важният въпрос е дали Сафаров ще излежи доживотната си присъда в Азербайджан или не“, заяви министърът.
Няколко години по-късно властите на тази страна, представлявани от премиера Виктор Орбан, сключиха сделка с азербайджанските власти. Рамил Сафаров беше върнат в родината си, където веднага беше освободен и обявен за герой. На същия ден, 31 август 2012 г., Армения прекъсна дипломатическите си отношения с Унгария. Отношенията между Ереван и Будапеща вече са възстановени.
Азербайджанските власти не само обезщетиха Сафаров за причинените от него „щети“ – апартамент и звание – но и му присъдиха званието национален герой. Въпреки това Европейският съд по правата на човека не откри пряка връзка между азербайджанската държава и действията на Сафаров. Както самият Сафаров, така и азербайджанските власти останаха напълно ненаказани.