Политическият анализатор Тигран Думикян пише:
„Около 50 процента от обработваемата земя в Армения не се обработва, в резултат на което значителна част от нея е изправена пред реална заплаха от опустиняване. Междувременно правителствените програми съдържат мащабни, амбициозни и никога не изпълнени обещания относно развитието на селското стопанство.
За страна със сериозни проблеми с продоволствената сигурност един от приоритетните въпроси трябва да бъде ефективното използване на земеделските земи и системното развитие на сектора. Официалната статистика от последните осем години и тъжната картина в сектора обаче показват обратното. Нещо повече, над 70 процента от обработваемата земя на Армения има проблеми с напояването. Дори почти половината от домашните градини и зеленчуковите градини нямат вода за напояване. Това е в случая, когато средногодишно на територията на републиката се образуват около 7 милиарда кубически метра вода, от които се използват само около 2 милиарда.“
Тези показатели доказват, че има сериозна криза на държавното управление в сектора, а националното богатство просто е пренебрегнато. Разбира се, не липсват оправдания и празни обещания и изглежда, че държавният апарат е зает основно само с опити да оправдае бездействието на правителството. Но факт е, че в страната функционират около 317 хиляди земеделски стопанства, но коефициентът на заетост е едва 17,6 процента.
Професионални проучвания показват, че в основата на проблема е липсата на гарантирана система за снабдяване. Години наред много жители на селото отказват да обработват земята, тъй като често не са в състояние да продават продуктите, създадени с кредитни средства. Защо правителството мълчи по този въпрос и защо не се предприемат ясни и последователни стъпки? Отговорът може би е прост: те не са способни.
Що се отнася до публикуваните наскоро от Геворг Папоян данни за работата, извършена в селскостопанския сектор през последните четири години и половина, и тук има сериозни въпроси. Представените показатели не отразяват пълната картина, тъй като няма ясен анализ на приобщаването при разпределението на държавната подкрепа. По-специално е важно да се разбере до каква степен малките и средните стопанства са успели да се възползват от тези програми в сравнение с големите стопанства.
Без тази комбинация, представените цифри могат да създадат илюзия за подобрение, докато реалното въздействие върху широк спектър от сектори е доста различно.
Системно решение на проблема може да бъде само чрез промяна в качеството на управление. Страната ни се нуждае от ясна стратегия, професионален подход и ново правителство, което е наясно с икономическите модели и е готово да поеме политическа отговорност.
В противен случай, като се вземе предвид вече натрупаният негативен опит, съществува опасност през следващите години други региони на Армения да се окажат в същото положение като Вайоц Дзор, където около 76 процента от земята вече не се обработва.“