Изминаха 20 години от най-страшната самолетна катастрофа в съвременната история на Армения.
В нощта на 3 май 2006 г. самолет на авиокомпания „Армавия“, летящ от Ереван за Сочи, се разби в Черно море, докато се приближаваше към летище Адлер. 113 души загинаха.
Самолетът е бил пилотиран от 40-годишния капитан Григор Григорян и втория пилот, 29-годишния Арман Давтян. И двамата са били считани за опитни пилоти, добре запознати с Airbus A320. В екипажа е бил и бординженер Николай Хачатрян. В кабината са работили петима стюардеси: Марина Асратян, Лусине Геворгян, Анаит Абелян, Роман Шелеметев и Армен Арутюнян.
От 105-те пътници на полета 77 са били арменски граждани, 26 са били руски граждани и по един гражданин на Грузия и Украйна. На борда е имало 6 деца. Сред пътниците са били синът на бившия началник на Службата за национална сигурност на Армения Карлос Петросян, както и бившият директор на Службата за държавна сигурност на Армения Вячеслав Яралов със съпругата си.
Самолет Airbus A320-211 с регистрационен номер EK-32009 излетя от летище Звартноц в Ереван в 01:47 местно време на 3 май 2006 г. Очакваното време на пристигане в Сочи беше 02:05 московско време. Около половин час след излитане, когато самолетът се намираше в зоната на отговорност на централните диспечери в Тбилиси, екипажът се свърза със Сочи с молба да предостави актуалната метеорологична информация. Диспечерът в Сочи съобщи, че времето е под летищния минимум и командирът реши да се върне в Ереван. Малко по-късно той поиска да се направи актуално измерване на времето на летището. Полученият отговор беше следният: „Армавия 967, видимост 3600 метра, долна граница 170 метра, по данни отпреди 30 минути. Времето е гранично, но проходимо.“ След това екипажът реши да продължи полета до първоначалната дестинация. При приближаване към Сочи пилотът отново се свърза с диспечера в Сочи. В 02:10, спускайки се на височина от 600 метра, пилотите получили от диспечера последните метеорологични данни: хоризонталната видимост била 4000 метра, височината на долната граница на облачността била 190 метра. Самолетът получил разрешение за кацане. 30 секунди по-късно обаче диспечерът съобщил, че долната граница на облачността е 100 метра и самолетът трябва да спре кацането и да влезе във втория кръг. Следвайки инструкциите на диспечера, пилотите прекратили снижаването и започнали да набират височина. В 02:13 самолетът изчезнал от радарните екрани. Два часа по-късно станало известно, че самолетът се е разбил в морето.
Десетки кораби участваха в издирвателните операции на мястото на бедствието. От Геленджик към района на бедствието беше изпратен дълбоководен дистанционно управляем подводен апарат „Гном“. В района на търсенето беше изпратен и специален ехолот. В издирвателните операции участваха и френски специалисти от Тулуза. Издирването на телата на жертвите и останките от самолета продължи няколко месеца. 5 май беше обявен за ден на траур в Армения и Русия.
Бордовият самописец на самолета беше успешно изваден от морското дъно няколко седмици след бедствието. Операцията по извличане на „черната кутия“ продължи девет часа. Въз основа на резултатите от декодирането и дългосрочното проучване на материалите, Междущатският авиационен комитет заключи, че причината за катастрофата на самолета е човешкият фактор, съчетан с лоши метеорологични условия. Въпреки официалната версия, дълго време се носеха различни слухове, от тероризъм до стрелба и вземане на заложници. Предположенията за тероризъм и недостиг на гориво бяха опровергани. Експертизата показа, че самолетът е ударил водата с работещи двигатели, като е бил в технически изправно състояние. Експертите, извършили експертизата, съобщиха, че „черните кутии“ не са записали звуците нито от стрелба, нито от експлозии на борда на самолета. Почти до края на полета не е имало аварийна ситуация. „Армавиа“ също отрече версията за недостиг на гориво.
Експертите могат само да спекулират защо опитните пилоти не са успели да се справят със ситуацията. Умора, стрес, загуба на контрол върху параметрите на полета, по-специално надморската височина и наклона, по време на нощен полет и при трудни метеорологични условия – това е предполагаемата причина. Сложността на самото летище, чиято писта започва почти от морето, както и недостатъчното му техническо оборудване, също са изиграли важна роля.
В Ереван е издигнат паметник в памет на трагедията, на който пише:
В памет на невинните жертви на полета Ереван-Сочи от 03.05.2006 г.
news.am