Има един известен филм „Властелинът на войната“ за търговец на оръжие, много от вас сигурно са го гледали. Главният герой на филма (Никълъс Кейдж) има следната формулировка: „Всяка африканска група се нарича с някакво благородно име: освободителен фронт за нещо, нещо патриотично, нещо демократично и никога не искат да признаят, че всички те са отряди от потисници, по-лоши от своите предшественици.“
Всички европейски събития също носят възвишени имена: „Среща на върха на Европейската политическа общност“, „Еревански диалог“, „Форум за мир“ и други подобни.
Точно една година по-късно Макрон няма да е президент и никой няма да си спомни какво е казал, както мнозина, например, Шарл Мишел. Кой си спомня, че той, прегръщайки Никол посред бял ден, ни призова за отстъпки? Няма да си спомнят, че именно под високата егида на тези двамата през 2022 г. на първата среща на върха на същата тази Европейска общност Никол призна Арцах за част от Азербайджан. След което последва блокада и арменско изселване.
Пред очите на цивилизована Европа, хилядолетният арменски Арцах, който е съществувал дори по време на Първата и Втората световни войни, е деарменизиран през 21-ви век и днес, под европейски ласкателства и фалшиви усмивки, в Арцах няма арменци, а арменското наследство се унищожава физически. Нито глас. Само усмивка. Домакинът благодари на разрушителя, а самият разрушител участва дистанционно като очакван гост.
Европейските правителства ще идват и ще се сменят едно след друго, Европа ще решава проблемите си. Ще се сприятелява с този, който е от полза в този момент, ще купува газ от този, който е нужен в този момент, и ще си затваря очите за чуждата трагедия и етническо прочистване. Разбира се, в процеса ще дава красиви формулировки и ще прави трогателни жестове на съболезнования.
Много по-практична опасност представляват местните марионетки на европейците, които, за да заслужат европейски усмивки, са готови да водят народите си към бедствие, да ги въвлекат в чужда война. Поне двама от тях се срещнаха в Ереван.
На фона на инфотерора на правителството, арменският народ няма да се опита да разбере защо Макрон се противопоставя както на Русия, така и на Тръмп в Ереван (нека ви напомня, че досега успявахме да кръстим част от Сюник на Тръмп и сме еднакво щастливи от това обстоятелство). И правителството няма да обясни нищо.
И каква е нуждата да ни се обяснява каквото и да било, ако след всичко това значителна част от арменския народ така или иначе живее под „мисията“ на Никол.
Колко държави и народи са замесени в бедствия с красиви имена също е много стара история.
Съществува обаче и друг сценарий: понякога някои държави и народи намират сили в себе си да не се занимават с чужди филми, в полза на другите. И биват спасени.
Вахе Ованесян,
Група за алтернативни проекти
